Наредил на екипа да се върне в Москва, а самият той с двама или трима души излетял за Иркутск, предчувствайки, че по пътя ще го арестуват. Когато самолетът му кацнал за презареждане в Новосибирск, в салона влезли хора с надпис на якетата „ФСС“, показали заповед за арестуването му и го отвели.
Помощникът разказваше по телефона тази история на адвокат Антон Дрел, докато адвокатът си мислеше, че е бил подготвен за ареста на клиента си, но все пак не знаеше какво да прави. Да замине за Новосибирск? Къде? В следствения арест? Но дали Ходорковски е там? Дали не го карат в Москва? Или в някой друг град? Градове много.
Адвокатът позвъни на Владимир Дубов, съсобственик на ЮКОС и съсед на Ходорковски в построеното неотдавна от компанията селище Ябълкова градина в Жуковка за нейните топмениджъри.
Дубов го слушаше мълчаливо. Не задаваше въпроси, може би защото разбираше, че адвокатът ще му разкаже всички подробности. Мълчеше и слушаше и накрая каза: „Благодаря, Антон, че ми се обадихте“ — с това разговорът приключи.
Какво да прави все пак? Дали веднага да не изпрати телеграми до министъра на вътрешните работи, до шефа на ФСС и до генералния прокурор? Да поиска обяснение. За какво, по дяволите! Наистина Михаил Ходорковски не се яви на разпит по делото на Платон Лебедев. Но когато се получи призовката, юридическата служба на ЮКОС официално уведоми прокуратурата, че Михаил Борисович Ходорковски не може да се яви в посочения за разпит ден (тъй като се намира в командировка да представя в регионите обединената компания „ЮКОС-Сибнефт“), ще се завърне в понеделник и непременно ще се яви на разпит. Всеки ден даваха по телевизията пътуването на Ходорковски, пишеха за него във вестниците и беше очевидно, че той няма намерение да емигрира. Защо изведнъж го арестуваха? Защо именно сега?
— Виж кога е първият самолет за Новосибирск — каза жена му с присъщата на жените увереност, че рано или късно мъжът й трябва да отиде на война, а войната е някъде далеч и дотам се стига с влак или самолет. — Все едно, ще ти се наложи да летиш до Новосибирск, така че е по-добре по-рано.
Самият Антон също разбираше, че до вечерта така или иначе трябва да бъде в Новосибирск, но преди да тръгне, реши да отиде до Жуковка и да се посъветва с акционерите на ЮКОС: с Владимир Дубов, който мълчаливо изслуша новината за ареста, и с другите. Антон се избръсна, облече джинси и пуловер, пъхна някакви документи във вечната си чанта, която от деня на арестуването на Платон Лебедев телевизиите обичаха да снимат в едър план, за да могат на фона на чантата да преминат от репортажната част на измишльотините („Днес Михаил Ходорковски бе извикан на разпит в прокуратурата…“) към съдържателната („Данъчните претенции към ЮКОС само на пръв поглед изглеждат нова тема, всъщност…“).
Звъняха от радио „Ехото на Москва“, звъняха от телевизия НТВ, звъняха някакви западни репортери. Съобщаваха му, че когато арестували Ходорковски в Новосибирск, той се спънал, конвоят взел рязкото му движение за опит за бягство, ударили го с приклад по главата и му пробили черепа. Дрел не знаеше дали това е истина. Или е слух? На всички повтаряше оскъдната информация за хората с якета с надпис „ФСС“.
Адвокатът беше вече почти на вратата, когато мобилният му телефон отново иззвъня и на дисплея се изписаха думите „МБХ мобилен“. МБХ означаваше, разбира се, Михаил Борисович Ходорковски.
Ходорковски имаше странния навик, когато се обажда на някого, дори на адвоката си, да казва: „Здравейте, Антоне, Ходорковски се обажда. Сега имате ли възможност да разговаряте с мен?“ Този навик много забавляваше Антон — звъни ти олигарх, притежател на милиарди, ако се вярва на списание „Форбс“, и пита: „Сега имате ли възможност да разговаряте с мен?“.
Дрел си помисли: „Гледай го ти, цяла Москва го търси, всички информационни агенции слухтят, интернет кипи — арест, арест, арест, половината държава е в истерия, а той преспокойно си звъни по мобилния телефон.“
— Здравейте, Антоне — гласът звучеше спокойно. — Ходорковски се обажда. Имате ли възможност да разговаряте с мен?
— Разбира се! Струва ми се, че са ви арестували.
— Докараха ме в Генералната прокуратура в Москва, не бихте ли могли да дойдете?
Адвокатът искаше да зададе някакъв важен въпрос, но не знаеше какъв.
— Е, ако можете, елате.
— А как ще ме пуснат? — по детски попита адвокатът.
— Елате — Ходорковски явно се усмихваше. — На входа ще ви пуснат. Само си вземете адвокатските документи.