И тримата закрачиха към отстъпилата плесен. Спряха на граничната ивица. Дикран лекичко стъпи върху сивия пласт.
— Забеляза ли? — попита в същия миг Мариам Андовк.
Цялата повърхност на плесента леко потрепера. Така стана и когато космическият кораб се приземи на планетата.
— Успокои се вече — рече Дикран. — Елате!
И той тръгна уверено напред. Другарите му го последваха. Плесента моментално заличаваше техните стъпки.
— Това наистина ли е плесен? — попита Мариам Андовк.
— Прилича на истинска — отвърна командирът. — Плесенясала планета… И през ум не ми е минавало…
— Приятно е да се върви. Сякаш стъпваш върху мек килим — отбеляза Дикран.
Когато доста се бяха отдалечили от космическия кораб, над тях изведнъж се появи гъст черен облак, който замъгли слънцата. На пришълците им се стори, че всеки миг този облак ще се стовари върху тях. Но облакът не рухна. Просто се изсипа пороен дъжд — внезапен и кратък.
— Да се връщаме — предложи командирът. — Този дъжд не ми харесва, не е истински.
Дикран и Мариам сякаш не го чуха и продължиха да вървят напред.
— Дикран!… Мариам!…
Командирът трескаво разтърка очи. Там, където трябваше да бъдат неговите другари, се разстилаше еднообразна плесен. Наоколо бе пусто и тихо. Командирът неволно скочи от мястото си и затича към космическия кораб. Като стигна граничната ивица между плесента и земята, той се стресна и отчаяно завика:
— Дикран!… Мариам!…
3
Когато Дикран и Мариам Андовк се обърнаха да проверят дали командирът на кораба ги следва, не видяха никого. Не видяха и тъмния силует на космическия кораб върху кафявата равнина и мрачния фон на небето.
— Много сме се отдалечили — започна да се безпокои Мариам.
Дикран понечи да отговори, но в същия миг забеляза, че към тях се приближават две много познати личности. Когато те дойдоха съвсем близо, геолозите едва не извикаха от страх.
Тези двама бяха Дикран и Мариам Андовк.
4
— Безпокоиш ли се?… Или се учудваш?… Или мислиш, че всичко това е плод на болна фантазия? Не бива да се тревожиш! — рече Дикран. — Да вървим заедно, ако искаш.
— Добре — съгласи се другият Дикран.
— Ужасна, проклета планета! Никога не съм срещал толкова необикновена планета!
— Да, и аз не съм срещал — съгласи се Дикран. — Вали дъжд, който не прилича на дъжд. Има две слънца, а температурата не се покачва повече от петдесет градуса. И на всичкото отгоре тази безкрайна плесен…
— Това не е същата плесен, която си виждал на Земята — рече Дикран.
— Струва ми се, че тъкмо тази плесен докара необичайния дъжд. Вероятно не й хареса, че я тъпчем — каза другият Дикран.
Те вървяха по безкрайната равнина. Малко по-далече от двамата Дикран вървяха двете Мариам и тихо разговаряха.
— Къде отиваме? — попита единият от двамата Дикран. — Може би ще е по-добре да се върнем на космическия кораб? Иначе командирът и Ошин ще се безпокоят.
— Наистина, да се връщаме — съгласи се другият Дикран и извика двете Мариам.
— Струва ми се, че тази плесен умее да мисли — каза единият Дикран. — Но и това е много странно.
— Защо да е странно? — възрази другият Дикран. — Нима мислещите същества във Вселената трябва непременно да са еднакви?
— Не — отвърна Дикран. — И въпреки това е странно. Много бих искал по време на тази експедиция да стигнем до взаимно споразумение с тази плесен. Убеден съм, че тя умее да мисли. Не искам да я наричам „човек“ само от морална гледна точка.
— Изпълнението на това твое желание е свръх силите на нашата експедиция — рече другият Дикран. — По-умно ще е, ако се върнем на Земята, вместо да я разгневяваме.
— Ти защо спря? — попита единият Дикран. — Да вървим!
Те бяха спрели на граничната ивица, докъдето бе отстъпила плесента.
— Ще бъде неудобно двамата едновременно да се доближим до космическия кораб — каза другият Дикран. — Какво ще помислят за нас командирът и Ошин?
— А ти кой си?
— Дикран.
— И аз съм Дикран.
— Разбира се.
— Не ти ли се струва, че всичко това е малко странно?… Какво мислиш ти за нас двамата?
— Аз ли? — единият от двамата Дикран поклати глава, усмихна се и забързано се отправи към далечния хоризонт.
Последва го едната от двете Мариам. След малко двамата се сляха със сивата равнина.
На граничната ивица с плесента пак стояха Дикран и Мариам. Без да поглеждат назад, те се приближиха до кораба и се покатериха по стълбата.
5
След няколко часа геолозите напуснаха плесенясалата планета.
— Вие си починете и се успокойте — предложи командирът на Дикран и на Мариам, след като изслуша разказа им. — Скоро ще се отдалечим от тази планета.