— Извинявай! — провикна се Евън през десния прозорец. — Моля те! Не бихме ли могли поне да поговорим?
Тя продължи да върви.
Колата на Евън я последва.
— Дай поне да те откарам до вкъщи. Не е редно да приключим по този начин.
— Съвсем редно е.
— Нищо не съм направил!
— Нима? — Алисън стъпи на тревата и се отдалечи от тротоара. Евън спря колата. Тя мина пред запалените фарове и отиде до неговата врата. Прозорецът беше смъкнат. Хвана се за дръжката и се взря в него. — Не си направил нищо, така ли? А какво ще кажеш дето си ме опипвал по гърдите? И Бог знае какво друго си опипвал!
— Не знаех, че спиш, по дяволите! Върнах се от кухнята, седнах до теб и ти ме погледна. Отвори очи, когато се настаних до теб и сякаш ми казваше, че всичко е наред. Тогава те прегърнах през раменете. Не ме отблъсна, така че си помислих, че ти харесва. Мислех, че всичко отново е наред. Тогава чак пъхнах ръка под блузата. Не знаех, че спиш. Не се държеше като заспала. За Бога, та ти дори простена, когато… те докоснах.
— Не ти вярвам! — промърмори Алисън. Но гневът й се бе превърнал в объркване.
Ами ако казва истината?
Сведе глава. Имаше нужда да се държи за колата, за да не падне.
— Мислех, че си будна. Никога нямаше да го направя, ако не смятах, че си будна.
— Какво точно направи?
— Наистина ли нищо не си спомняш?
— Направи ли нещо друго, освен… да погалиш гърдите ми?
— Да.
Алисън простена.
— На теб като че ли ти хареса.
— Господи!
— Дишаше тежко, извиваше се…
— Господи, нищо…
— И тогава изведнъж изхърка. Не можех да повярвам. Искам да кажа, бях шокиран. Не вярвах, че си спала през цялото време, но си помислих — ами ако наистина спи! Искам да кажа, ако се събудиш внезапно и ме свариш върху теб? Затова закопчах блузата колкото се може по-бързо и реших да се преструвам, че нищо не се бе случило, освен ако ти първа не заговориш. Нещо, което ти не направи.
— Значи просто щеше да си остане твоята малка тайна.
— Виновен съм, Алисън.
— Да, точно така.
— Щях да ти кажа какво е станало, но по-късно. Мислех, че след като се сдобрим, няма причина да не ти кажа. Ами че то дори можеше да ти се стори смешно.
— Как ли пък не.
— Разбира се, че си разстроена. Мога да си представя как се чувстваш. Но погледни от друга страна: ако не бе забелязала лютеницата на сутиена, сега щяхме да се любим. Нали така?
— Сигурно — призна тя.
— Затова, стореното от мен… не е чак толкова лошо. Просто го направих в неподходящо време. Ако беше станало преди миналия четвъртък или след тази вечер, нямаше дори да е тема за разискване.
— И убийството не е тема за разискване, ако изстреляш куршум в главата на някого, след като той вече е мъртъв.
— Защо намесваш тук убийството?
— Илюстрирам с примера въпроса за времето.
— Казах, че съжалявам, Алисън. Обясних, че е станало недоразумение. Смятах, че си будна.
— А аз започнах ли да те разсъбличам?
Той не отвърна.
— Нямаше ли това да е естественото ми поведение, ако участвах съзнателно в безсрамното ти натискане?
— Мислех, че си се отпуснала и се наслаждаваш. Както се отпусна, когато ти правех масажа.
— Може и така да е — промърмори тя.
Чувстваше се толкова уморена.
— Искам да ме разбереш. Желая да се върнеш с мен. Всичко вървеше толкова добре, Алисън. Длъжни сме да се опитаме да започнем отново.
— Не — поклати тя бавно глава. — Свърши се. Приключи между нас.
— Ще поговорим за това утре. Става ли?
— Лека нощ, Евън.
Тя се откъсна от вратата. Отстъпи и залитна назад. Разтърка лице.
— До утре — повтори Евън.
— Разкарай се — промърмори тя.
Той бавно се отдалечи.
Алисън остана сама на улицата известно време. Най-накрая се насили да тръгне. Дотътри крака до бордюра и успя да стъпи на тротоара. Все още бе на няколко преки от дома. Чувстваше се като изцедена. Вместо да продължи по тротоара, тръгна по тревата. Скоро хладната роса проникна през обувките. Искаше да легне, да затвори очи и да забрави. Но не на мократа трева. Отиде до циментовата пейка, която ограждаше дънера на дъбово дърво близо до аудиторията „Бенет“.
От далечната страна, където не можеше да бъде забелязана от пътя, тя се изтегна върху пейката. Подгъна ръце зад главата и остави краката да висят от кръглата седалка. Затвори очи.