Той се наведе, опипа хлъзгавия плат между крака й, хвана го и нежно го повдигна.
Гореща вълна изведнъж спря дъха на Роланд. Потрепери от болезненото желание, което го обзе. Платът се изплъзна от ръцете му. Алисън простена. Главата й мръдна.
Разтреперан и объркан, но все пак някак нащрек, въпреки екстаза си, Роланд бързо посегна към лявата й ръка. Нахлузи халката около китката. Тя дръпна ръката си и по този начин изтегли белезниците от ръцете на Роланд. Дишайки тежко, тя понечи да се изтърколи към другия край на леглото.
Той я сграбчи за рамото и бедрото. Спря претъркалянето, дръпна я и тя отново легна по гръб. Хвърли се отгоре й. Възседна я през бедрата. Тя риташе и се гърчеше под него. Хвана дясната й ръка, която се бе устремила към лицето му. Притисна я към дюшека. Откъсна лявата й ръка от гърлото си и също я насили надолу. Тя въртеше глава наляво, надясно. Заби коляно в гърба му. Роланд простена от удара.
Сграбчи ръката с белезниците и я притисна с коляно, за да освободи дясната си ръка, с която силно я удари по лицето. Тя застина под него и спря да се съпротивлява. Издаваше слаби хленчещи звуци, докато се мъчеше да си поеме въздух.
Роланд откъсна лепенката от брадичката си. Залепи я през устата й. Звуците от дишането й преминаха в отчаяно съскане, когато тя започна да диша през носа.
А сега трябва да хване с белезниците другата й ръка.
Но Алисън не се бореше вече и той усещаше възвишенията на гърдите й под бедрата си. Сложи ръце върху тях. Платът беше като мрежа. Кожата под него беше гореща.
Вече не чуваше Алисън да съска, докато се мъчи да диша.
Тя се бе смълчала.
Роланд стисна гърдите й.
Дясната й ръка бавно се вдигна от леглото. Изпълнен с подозрение, той я следеше. Тя натисна ръката му по-плътно върху гърдата и я задържа там. Леко се изви и простена.
Господи, мина му през ума. Какво става? На нея, да не би да й харесва?
Ръката й се плъзна нагоре, погали рамото му. Тя докосна косата до ушите му. Помилва го по бузата.
Писъците пронизаха ушите на Алисън. Китката й бе сграбчена и насилена надолу, а палецът й — изваден от очната му ябълка с мокър, всмукващ звук. Роланд не се опита да я задържи. Захлупи ръце върху лицето си и залитна над нея.
Алисън сви колене. Той се строполи на дюшека между краката й. Тя заби крака в него, обърна го и го изтласка настрани. След това изрита високо над тялото му и се оттласна от леглото.
Махна лепенката от устата си, докато отстъпваше назад. На лунната светлина голото тяло на Роланд изглеждаше сиво и мъртвешко. Той се гърчеше, притискаше ръце към лицето си, забиваше пети в дюшека и надигаше таза си, докато квичеше.
Алисън се извърна. Хвана се за парапета и хукна по тъмното стълбище. В дъното се опита да извика, за да предупреди Хелън, но гласът й излезе като прегракнал шепот. Претича през хола, сви по коридора, отвори със замах вратата на стаята на Хелън и запали лампата.
— Хелън!
Хелън не помръдна под завивките.
Алисън се втурна към леглото.
— Бързо! Трябва да… Роланд е горе… Нападна ме!
Тя отметна завивките и Хелън се вторачи в нея с безжизнен поглед през накривените си очила. Лицето й бе наранено, охлузено и подуто. На брадичката й имаше засъхнала коричка от повръщано. Алисън стисна сиво-синкавата кожа на рамото.
— Хелън! — разтърси я тя. Главата на Хелън леко се наклони. Огромните й гърди сякаш трепнаха. — Хелън! Хайде!
Алисън пусна рамото. Там, където пръстите й бяха стиснали, кожата остана вдлъбната.
Втрещена, Алисън отстъпи назад.
Той беше убил Хелън.
Не. Това е някаква кошмарна шега. Хелън не е мъртва. Не е. Това е някаква шега.
Мъртва е.
Алисън излезе от стаята. Погледна към тъмния хол.
— КОПЕЛЕ ТАКОВА! — изкрещя тя.
И чу забързани стъпки по таванското стълбище. Ужасът, който предизвикаха у Алисън, я накара да се втурне към вратата. Отвори я, шмугна се навън, хлопна я и хукна по стълбите. Боядисаните дървени стъпала бяха мокри от росата и краката й се хлъзгаха. Тя се позабави, за да не падне, и по този начин да даде възможност на Роланд да я настигне. Скочи от четвъртото стъпало. С издута около себе си нощница полетя в хладния нощен въздух и се приземи на пътеката отвъд тревата.
Хвърли поглед назад. Роланд не беше на стълбището. Като отстъпи встрани видя, че вратата на площадката продължава да е затворена.