Заобиколи и бързо отиде до входа на професор Тил. Кухнята беше тъмна. Пробва дръжката. Вратата се оказа заключена. Затова тя силно захлопа.
— Професор Тил! — извика Алисън. След това изкрещя: — Пожар! Пожар!
Продължи да тропа по вратата. Кухнята продължаваше да е тъмна. Заметна дясната си ръка, хвана висящите белезници и като ги използва за метален бокс, разби стъклото. Пресегна се навътре, като внимаваше да не се пореже на стърчащите ръбове стъкло, и завъртя топката на вратата. Открехна вратата и измъкна ръкава си.
Хвърли поглед към страничното стълбище. Продължаваше да няма и следа от Роланд. Отвори вратата. Посипаните по пода стъкла издрънчаха, когато долният край на вратата ги помете. Хваната за дръжката, Алисън протегна крак колкото се може по-напред и чак тогава стъпи. Не усети стъкло под стъпалото. Отпусна тежестта си на този крак, завъртя се и като се наведе напред, за да достигне ръба на вратата, я затръшна.
Внезапно появилата се светлина заслепи Алисън.
Примижавайки, тя се извърна.
На прага, с бастун вдигнат като боздуган, стоеше професор Тил. Белите му коси бяха разрошени. Беше облечен в развлечена раирана пижама. Намръщен, той премигна и се готвеше да каже нещо.
— Изгасете лампата — шепнешком заповяда Алисън.
Той не зададе никакви въпроси. Превъртя ключа за осветлението.
Алисън му обърна гръб и се загледа през прозорците на вратата.
Все още никакъв Роланд.
— Той уби Хелън — обясни тя. — Той… Нараних го, но е там горе.
— О, Боже мили!
Алисън чу някакво изтрополяване. Погледна през рамо. Бастунът на професор Тил бе стиснат между коленете му. Държеше слушалката на стенния телефон и завъртя шайбата.
— Полицейският участък — отекна решително и ясно гласът му, сякаш беше в претъпкана с омаяни студенти аудитория. Изчака няколко секунди преди да продължи. — Има убийство на Епъллейн 364, а извършителят е още тук. Елате веднага — и окачи слушалката.
— Дръпни се от вратата — нареди й той.
Алисън отстъпи назад, но не откъсваше очи от прозорците. Спря, когато усети нежната ръка на професора върху рамото си.
— Всичко е наред сега, скъпа. Той няма да ти направи нищо. Полицията всеки момент ще дойде, сигурен съм.
— Той уби Хелън — промълви тя. Гласът й бе писклив и сълзи изпълваха очите й.
Професор Тил отново я потупа по рамото.
— Стой тук.
Мина край нея. Тръгна към вратата като размахваше бастуна. Стъкла изскърцаха под чехлите му. Той открехна вратата.
— Не бива да правите това — прошепна Алисън.
Без да й обръща внимание, той се наведе навън. Завъртя глава. След това я прибра и се обърна към Алисън:
— Каза, че си го наранила?
— Извадих… му окото.
— Браво на теб! Може да си обезвредила негодника. Ще му размажа главата, ако… Ами Силия?
— Не е вкъщи.
— Слава Богу поне за това.
— Не съм толкова сигурна. Имам чувството, че… се е занимавал с нея снощи.
— Божичко! Не!
— Тя отиде на среща със съквартиранта му и изобщо не се прибра.
— Две от моите момичета. Моите мили момичета… О, ще му дам да се разбере… — професор Тил отвори широко вратата и излезе навън.
— Не! — изкрещя Алисън.
Втурна се след него, прескочи натрошените стъкла и се озова на верандата. Професор Тил вече бе в подножието на стълбището отстрани на къщата.
— Влизай вътре — заповяда й той.
— Изчакайте ченгетата! — провикна се Алисън. — Моля ви!
Без да обръща внимание на думите й, той започна да се изкачва. Алисън се стрелна под стълбището, провря ръка между две стъпала и сграбчи стария човек за глезена.
— Пусни ме!
— Той ще убие и вас!
— Ще видим дали ще успее.
Професорът се опита да освободи крака си.
Алисън почти го изпусна. Тя сграбчи кокалестия му глезен и с другата си ръка. Стисна с все сила.
Изсвириха спирачки. През процепа на стъпалата Алисън видя как полицейска патрулна кола заковава на място. Червените и сините лампи лудо се въртяха. Мъж здравеняк изскочи от колата и се втурна към тях. Извади револвер от кобура, докато цепеше направо през моравата.
— Печелиш — промърмори професорът.
Тя не му вярваше. Продължи да го държи за глезена, докато полицаят не спря изведнъж. След това униформеният се наведе, разкрачи се, прицели се в професора и изкрещя: