— Не мърдай, копеле, или ей сега ще ти разпилея мозъка, без да ми трепне окото!
— Не е той! — изпищя Алисън.
Тя се измъкна изпод стълбището.
Професор Тил бавно се обърна.
— Аз съм собственикът на тази къща — обясни той. — Имаме всички основания да вярваме, че убиецът е още горе.
— Кого е убил?
— Съквартирантката ми — обади се Алисън. — И се опита да очисти и мен.
— Въоръжен ли е? — попита едрият полицай.
— Не знам. Не, доколкото, видях.
— Още ли е горе?
Без да дочака отговор, той тръгна по стълбището. Професор Тил му направи място и заслиза. Полицаят продължи нагоре.
Алисън застана до професора и положи ръка на рамото му.
— Глупав стар мечок — прошепна тя.
Той се усмихна тъжно.
И двамата трепнаха, когато изстрел прониза нощната тишина. Алисън рязко изви глава. Тя Видя Роланд на горната площадка с протегнати напред ръце. Полицаят залитна назад през перилата като викаше и размахваше крайници. Викът му спря, когато удари земята. За момент изглеждаше, че изпълнява странна челна стойка, а краката му ритаха във въздуха. След това тупна по гръб и потрепери. От гърдите му стърчеше нож.
На горната площадка Роналд бавно се извърна. Вече не беше гол. Носеше джинси и разгърдена риза. Лявата страна на лицето му бе почервеняла от кръвта, изтичаща от празната очна ябълка. Червената кръв проблясваше, докато се стичаше по ризата и гърдите му. Със забавени движения като на зомби той вдигна лявата си ръка, сякаш да я изучи с единственото си око. Куршумът на полицая не беше отишъл нахалост. Алисън забеляза, че показалецът на Роналд го няма. Средният му пръст висеше на тънка ивица кожа и се клатеше като махало. Той го сграбчи с другата си ръка, откъсна го и го метна към Алисън като стрела. Пръстът тупна на тревата в краката й.
Роланд заслиза по стълбището.
Професор Тил бутна Алисън настрани и почти небрежно застана на първото стъпало. Вдигна бастуна над главата си. Готов бе да го стовари върху Роланд, когато се приближи достатъчно.
Алисън се втурна към полицая. Изглеждаше мъртъв. Отново си спомни как пада. Дали бе държал револвера? Не можеше да каже. Но сега не беше в ръцете му. Огледа около тялото, опитвайки се да открие оръжието.
Къде е?
Погледна към стълбището навреме, за да види как Роланд скача. Полетя от високо към професор Тил. С вдигнат бастун, старият човек замахна. Не успя да удари Роланд по главата, а по рамото. В следващия миг тялото на Роланд събори професора на земята.
Алисън измъкна ножа от гърдите на полицая, извърна се и побягна към повалените мъже, които се биеха. Роланд стовари юмрук върху носа на професора. Отскубна се. Беше по гръб и се надигаше като си помагаше с дясната ръка. Вдигна простреляната си ръка, сякаш даваше сигнал на Алисън да спре.
Алисън се нахвърли върху него. Той залитна назад. Опита се да я отблъсне като навираше пръстите си в лицето й. Тя замахна с ножа. Роланд изкрещя. В следващия миг дясната му ръка я фрасна през ухото. Зашеметена от удара, тя усети как Роланд я отблъсва. Зърна го да сграбчва дръжката на ножа. Острието се бе забило в зърното на лявата му гърда, но не бе проникнало дълбоко. Сигурно някое ребро е попречило. Роланд освободи ножа.
Обезобразената му ръка посегна към Алисън.
Тя се претърколи, бързо се изправи на крака и хукна.
Побягна към улицата.
Росната трева беше хлъзгава, но тя не спираше да тича. Спринтираше с големи бързи крачки като си помагаше с ръце. Свободният край на белезниците я шибаше ту през кокалчетата, ту през раменете, а на няколко пъти — и през гърдите.
Чуваше Роланд да се задъхва зад нея. Не бе е много назад. Алисън не смееше да се обърне.
Малки бели облачета излизаха от ауспуха на полицейската кола.
Единият й крак стъпи на тротоара. Другият — върху тревата между улицата и тротоара. Отскочи от бордюра и мина пред колата. Обърна се, за да хвърли поглед през рамо. Роланд се метна по корем върху предния капак. Плъзна се по него, а зъбите му бяха оголени. Обезобразената му ръка посягаше към нея, а в другата стискаше ножа. Алисън се отдръпна от протегнатата ръка. Два от пръстите я докоснаха по корема. Залитайки назад, тя сграбчи дръжката на шофьорската врата.
Отвори я рязко, метна се вътре и я хлопна, докато Роланд се свличаше от капака. Прозорецът беше отворен. Започна да го затваря. Със залитащи стъпки Роланд се приближаваше към нея. Стъклото се движеше нагоре. Той замахна. Острието удари стъклото и се свлече надолу със стържещ звук, сякаш нокът драска по ученическа черна дъска.