Алисън освободи ръчната спирачка.
Роланд отвори вратата.
Алисън изпищя: „Не!“ Как можа да не я затвори?
Включи на първа и натисна педала на газта до край.
Колата рязко потегли.
Роланд извика.
Вратата се затръшна.
Алисън изви колата от бордюра, за да не се сблъска с паркирания там фолксваген.
Погледна в страничното огледало.
Роланд лежеше по корем на паважа.
Тридесет и първа глава
Джейк влезе в отделението на диспечера, кимна за поздрав на Марта, чийто очи бяха изпълнени с тъга, и се обърна към момичето.
То седеше на ръба на пластмасовия стол, взет от чакалнята, и вероятно е била въведена вътре, за да не чака сама отвън. С две ръце стискаше пластмасова чаша с кафе. Лявата страна на лицето й бе зачервена и подпухнала. Върху синята нощница беше метнала старата кафява жилетка на Марта. Вдигна глава, когото Джейк приближи.
— Казвам се Джейк Кори — представи се той. — Водя разследването.
Тя кимна.
— Би ли пристъпила насам?
Тя погледна към Марта, която й кимна, за да я увери, че всичко е наред. След това се изправи.
Джейк задържа вратата отворена, за да може тя да мине. Вървеше сковано и се взираше в кафето, сякаш се страхуваше да не го разлее. Макар да беше на около двадесет години, имаше вид на уязвено и изплашено момиченце.
Джейк притвори вратата и застана до нея.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Ей там — отвърна той и посочи офиса на Барни. — Не можем да говорим за това пред Марта.
Тя вървеше редом с него.
— Добре ли се чувстваш? — попита той.
— Да.
Той отвори вратата към кабинета на Барни и щракна ключа на лампата. Над главите им светнаха флуоресцентните лампи. Той последва момичето.
— Седни на мястото на шефа — предложи той.
— Зад бюрото ли?
— Ще ти е по-удобно.
Тя заобиколи бюрото, остави кафето и седна. Тапицираният стол изскърца. Тя го придърпа напред, сякаш търсеше закрила зад голямото бюро. Ръцете й обгърнаха чашата.
Джейк седна на сгъваем стол пред нея.
— Значи ти си Алисън?
— Да. Алисън Сандърс.
— Професор Тил ми разказа какво си направила. Ти си храбро момиче.
— Той добре ли е?
— Да. Но е много разстроен, разбира се.
— А полицаят — мъртъв ли е?
— Да.
— Съжалявам.
— И аз — промърмори Джейк.
— Не го хванахте, нали!
Думите й не прозвучаха като въпрос.
— Още не. Но ще го открием.
— Беше Роланд — каза тя с равен тих глас. — Не знам презимето му, но живее в стая 240 на общежитието „Бакстър“ в студентския град.
Джейк извади бележник от джоба на ризата. Бързо отбеляза името и номера на стаята.
— Беше ли ти приятел?
Тя поклати отрицателно глава.
— Не, но съм го виждала наоколо. Той е първокурсник.
— Имаш ли представа защо е… направил това?
— Никаква! — тя разтърка челото си. — Но донякъде беше забъркан… Съквартирантът му изведе Силия снощи. Става въпрос за Силия Джеймърсън. Тя живееше…
— Силия Джеймърсън? — изненада се Джейк. Припомни си тънкото момиче, седнало в края на пътя — ожулено, кървящо и с треперещи ръце. — Не се ли опита един микробус да я бутне в четвъртък?
Алисън кимна.
— Снощи излезе със съквартиранта на Роланд и не се прибра. Днес следобед минах покрай общежитието, за да попитам Роланд дали знае нещо. За пръв път всъщност разговарях с него. Каза, че са отишли в някакъв мотел в Марлоу, но не му повярвах — тя погледна изморените, знаещи очи на Джейк. — Мисля, че Роланд я е убил. Вероятно е убил и Джейсън, съквартирантът му. Може и Джейсън да е в играта… Но не ми се вярва.
— Какво стана след като разговаря с Роланд?
— Отидох при един приятел. Вечеряхме. След това тръгнах пеша към вкъщи. У дома беше тъмно. Под вратата на Хелън не светеше. Реших, че е заспала, но… Вероятно вече е била мъртва. Роланд сигурно се е криел някъде. Качих се в стаята си и заспах. Той ме събуди. Успя да ми надене белезници на едната ръка. И сложи лепенка на устата ми. Беше гол. Помислих си, че иска, нали разбирате, да ме изнасили. Искам да кажа — бях сигурна, че това иска да направи, а не да ме убие. Защото тогава нямаше да си губи времето с белезниците и тиксото. Както и да е. Бихме се и аз… го ослепих — дясната й ръка пусна чашата с кафе. Вдигна палеца и го заразглежда. — Измих се — промърмори тя. — Марта ми посочи къде. Тя намери и ключ, който отключи белезниците. Даде ми и жилетката си. Много е мила.