— Да, но този тип се пече поне петнадесет минути — посочи Джейк.
Стийв вдигна вежди.
— Добре изпечени отвън, полусурови — вътре. Така обичам пържолите.
Джейк присви очи и през дима на пурата погледна Стийв.
— Смяташ, че ако е отишло надълбоко, нищо му няма?
— Най-вероятно да е свежо като краставица.
— По дяволите! — промърмори Джейк.
Захапал пурата, Стийв отвори чантата си и извади чифт хирургически ръкавици. Издърпа ципа на торбата.
Независимо от вентилационната система на микробуса и миризмата от пурите, вонята, която се разнесе от обгореното тяло, задави Джейк. Очите му се насълзиха. Усети как му се повдига, но въпреки това внимателно наблюдаваше отварянето на торбата и държеше револвера, без да му треперят ръцете.
Стийв сякаш не бе впечатлен. Той се наведе над останките. С върха на пръста бодна чернеещ се кратер на няколко сантиметра над слабините.
— Тоз тип застрелян ли е бил? — попита той, а пурата в устата заваляше думите му.
— Само в ръката.
— Значи съществото може да е излязло оттук.
— Не може ли огънят да го е направил?
Стийв сви рамене. Натисна по-силно с пръста. Обгорената повърхност в центъра на кратера се разпадна и пръстът му хлътна дълбоко. Той го завъртя наоколо.
— Не — отвърна той убедено.
И извади пръста.
След това хвана торбата отстрани, вдигна я и я привлече към себе си. Трупът се изтърколи и тупна по лице на носилката. Разхвърчаха се черни сажди.
За миг Джейк прехвърли револвера в лявата си ръка, за да избърше дясната в панталона.
Известно време Стийв изучава гърба на трупа. След това извади скалпел от чантата. Извърна очи към дулото на револвера на Джейк.
— Постарай се да не уцелиш ръцете ми, ако ненадейно попаднем на посетител. Те са ми много важни.
— Ами дупката — изход от другата страна?
— Не съм сто процента сигурен, че е такава.
— Блазе ни.
— Готов ли си?
Джейк постави показалец на спусъка.
— Не, но ти действай.
Стийв заби острието на скалпела в подножието на врата и го прокара надолу.
— Господи! — прошепна Джейк.
Кожата, която бе станала на коричка, се разпадаше по краищата на прореза.
Нищо не изскочи.
Стийв отново постави острието на врата. Вкара го навътре и заровичка наоколо.
— Май ще ни се размине — каза той и се ухили на Джейк. — Но ти гледай да не се подаде от задника му.
— Благодаря за съвета.
Оставяйки скалпела, Стийв използва и двете си ръце, за да разтвори прореза. Външният слой чернилка шумолеше сякаш някой тъпчеше сухи листа, а наоколо отново се понесоха сажди. Стийв вкара и петте пръста на дясната си ръка. След като в продължение на няколко минути опипва вътре в раната, обяви:
— Без съмнение съществото е било тук. Напипвам определено разстояние между долния слой на епидермиса и мускулатурата.
Взимайки наново скалпела, Стийв прокара острието до долната част на гръбнака. Отново заопипва с ръце.
— Да, да…
— Значи е било в него, а сега го няма? — попита Джейк.
— Така изглежда. Измъкнало се е през стомаха. Това е професионалното ми мнение. Разбира се, нещото би могло да е още вътре… да изчаква да се разсеят облаците, така да се каже. Не мога да кажа с абсолютна сигурност, докато не направя пълна аутопсия. Ще кажа на момчетата да го държат в торбата. Ще го поставя на хладно и ще те извикам, за да стреляш, когато стане време за великото събитие. Макар че, както казах, почти съм сигурен, че вече не е в него.
— Ако е така — пророни Джейк, — то съществото или е станало на пепел в колата… или не е.
— И си търси нов дом — подсказа Стийв.
— Или вече си е намерило — добави Джейк.
Тридесет и трета глава
Звъненето събуди Алисън. Вдигна глава от възглавницата и я извърна. След миг на объркване се сети, че лежи на дивана във всекидневната на Джейк. Лампите светеха. През пердетата не нахлуваше светлина, така че очевидно утрото не бе настъпило.
Звънецът отново иззвъня.
Тя отметна чаршафа и седна. Презрамката на нощницата й се бе свлякла от рамото. Тя я намести.