Входната врата зееше отворена няколко сантиметра, но опънатата верига пречеше да се отвори по-широко.
Джейк я предупреди да се барикадира в спалнята, сети се тя. Тъй като не искаше да го лишава от леглото му, бе предпочела да легне на дивана. Но бе последвала съвета му докрай — сложи веригата, за да не може да влезе, докато тя спи.
— Кой е? — попита тя.
— Джейк — през отвора се показа колан с револвер в кобура и тупна на пода. — Ще се дръпна. Вземи пушката и махни веригата. След това се отдръпни и ме дръж на мушка.
— Един момент.
Дръпна жилетката от масичката и я навлече. Закопча средното копче, за да я притвори на гърдите. Пушката бе облегната на масичката. Взе я и отиде до входа.
Затвори вратата. Погледна надолу.
Нощницата наистина бе ужасно къса.
Лицето й пламна.
Той ме е виждал така, помисли си тя. Господи, та той въобще не ме е виждал по друг начин облечена!
Плъзна веригата, откачи я и отвори вратата.
Джейк стоеше на моравата. Поклати глава.
— Не ме държиш на мушка!
Алисън сви рамене и вдигна пушката. Държеше оръжието с две ръце. Но не го насочи към него. Отстъпи навътре.
Джейк влезе в къщата и затвори вратата. Смесица от неприятни миризми нахълта с него. Макар и от два метра разстояние Алисън надушваше бензин, мирис на пури, пот и отвратителна сладникава воня, която не можеше да разпознае.
Лицето и дрехите на Джейк бяха изцапани със сажди. Единият крачол на светлокафявите му панталони бе раздран на бедрото и изцапан със засъхнала кръв.
— Какво е станало с крака ти?
— Заби се парче стъкло. Не е страшно.
Той измъкна ризата от панталоните, разкопча я и я свали. След това се обърна с гръб.
Алисън се приближи. Миризмите станаха още по-остри, но гърбът му изглеждаше нормално. Протегна лявата си ръка и прокара пръсти по гръбнака. Не напипа никаква подутина. Кожата му бе хладна и влажна.
— Ако се изключи вонята, която излъчваш, си добре. Какво стана?
Джейк се обърна с лице към нея.
— Намерих Роланд. Мъртъв е. Беше умрял, преди да го открия.
Алисън кимна. Изведнъж усети как й прилошава и не знаеше дали е от миризмата, която идваше от Джейк, или от информацията, че Роланд е мъртъв. Аз го убих, мина й през ума.
Хубаво е, че е мъртъв.
Аз го убих.
Беше при самозащита. Заслужаваше да умре след онова, което стори на Хелън… и вероятно на Силия.
— От изваденото око ли? — пророни тя.
— Имаше рана в стомаха, когато го открихме. Май тя го е довършила.
— Рана в стомаха? Значи не съм го убила аз?
— Не си ти.
— Слава Богу.
— Най-добре да си взема душ, преди да припаднеш от моята миризма. Изглеждаш доста пребледняла.
Тя кимна.
— От какво е тази миризма?
— Намерих Роланд в колата му, паркирана в странична улица близо до университетското градче. Не исках да рискувам… Помниш ли онова змиеподобното, за което ти разказах.
— Мисля, че никога няма да го забравя.
— Е, облях колата на Роланд с бензин и я запалих. Докато той беше вътре.
— Господи!
— Идеята ми бе да изгоря змиеподобното същество. След това съдебният лекар го разряза, за да видим дали ще открием съществото — Джейк поклати глава. — Нямаше го в него. Смятаме, че то е излязло през стомаха му. Вероятно от това е раната, която го е довършила. Разбрало е, че Роланд бере душа и няма да му е от полза.
— Напуснало го е… Като чудовището в „Извънземното“?
— Нещо подобно. Надявам се, че Роланд вече е бил в колата, когато е станало. Всички прозорци бяха затворени. И ако съществото е било в колата, почти със сигурност трябва да е мъртво. След като огънят бе загасен, претърсих сред останките. Не открих следи от съществото, но това още нищо не значи. Може да е станало само на купчина пепел.
— Значи може да е умряло, но може и да не е!
— Ще предположим, че е живо, докато не се уверим в противното.
— И ако е живо?
— Тогава ще се опита да влезе в някой друг и ще сме горе-долу там, откъдето започнахме. Съжалявам. Щеше ми се да мога да ти кажа, че цялата тази каша е приключила.
— Но може и да е.
— Готов съм да се обзаложа на едномесечната си заплата, че проклетото нещо е мъртво. Но не бих се обзаложил срещу живота ти — той изтри лицето си с ризата и размаза потта и саждите. — Най-добре да се изкъпя сега.