— Ако ти… Щях да лежа от моята страна на леглото. Нямаше да пускам ръце. Особено, ако не се събудех.
Тя леко се усмихна с читавата си половина на лицето. След това усмивката изчезна и тя се загледа в очите му.
— Така и никога няма да разберем — уточни накрая тя.
— Така и никога няма да разберем. Искаш ли нещо за закуска.
— Разбира се.
— Можеш да сложиш халата ми. Той е на стола до вратата.
— Благодаря.
Джейк се изправи и отиде до шкафа. Извади горнището на пижамата. С гръб към Алисън го нахлузи и закопча. След това се обърна.
Тя седеше по турски, а чаршафът бе метнат върху скута и бедрата й. Притискаше възглавницата към гърдите си.
— Ако предпочиташ нещо по-завързано от овесени ядки, с удоволствие ще го направя. Така и така ще е по-добре да се занимавам с нещо — предложи тя.
— Искам да ти кажа, че съм относително добър готвач. Не съм загарял манджа…
До снощи, помисли си той.
— Вярвам ти — обади се Алисън. — Но искам да помогна. За какво сме ние, жените?
В очите й за миг се мярна закачливо пламъче.
— Ще ти взема четка за зъби. Имаш ли нужда от нещо друго?
— Малко дрехи биха били добре дошли — отвърна Алисън и отпи от кафето. — Чувствам се в санаториум като се разхождам така по нощница… и с халата ти.
— Мога да отскоча до вас и да ти взема някои неща — предложи Джейк.
— Колко дълго възнамеряваш да ме държиш тук?
— Колкото се може по-дълго.
Тя вдигна вежди.
— Поне до утре — уточни Джейк.
— Роланд бе този, дето ме преследва. Не че имам нещо против да се навъртам наоколо. Имаш хубав под. Но Роланд е мъртъв, а ме преследваше той. Така че змиеподобното дори да е живо, няма причина да мислим, че ще се опиша да се докопа до мен.
— Надявам се да си права. Но то беше в шофьора на микробуса, когато той се опита да блъсне Силия, а след това, когато Силия изчезна, беше в Роланд. Може и да е съвпадение. Но от друга страна може би съществото избира жертвите, независимо в кого се е настанило.
— Добре.
— Съжалявам.
— Знаеш ли, че прекарваш доста време да се извиняваш за неща, за които не си виновен?
— Съжалявам — ухили се той.
Алисън харесваше усмивката му. Не че много я бе виждала.
— Когато се върнеш, трябва ли отново да те държа на мушка и да разглеждам гърба ти?
— Да.
— Поне ти е оправдание, за да си смъкнеш ризата.
Джейк допи кафето, остави чашата и избърса устата си със салфетката.
— Време е да тръгвам.
Станаха от масата. Алисън вървеше пред него към входната врата.
— Носиш ли униформа?
— Обикновено да.
— Бих искала да те видя в нея някога. Бас държа, че ти стои страхотно. Блюстителят на реда.
— Вчера катастрофирах с патрулната кола.
— Доста небрежно.
— Така е. Но мисля, че няма да е редно да карам собствената си кола с униформа.
— Кога ще се върнеш?
Той поклати глава.
— Нямам представа. Зависи как потръгнат нещата.
— Е, да ти приготвя ли вечеря?
— Не искам да умреш от глад. Хайде да се разберем, че ако не се върна до седем, ще ядеш сама.
— Добре.
Той мина покрай Алисън и отвори вратата.
— Пази се! — пророни тя.
— И ти. Ако има някакви проблеми — някой подозрителен да се навърта наоколо или нещо друго, — позвъни в участъка и търси Барни. Той ще там и е в течение на цялата ситуация.
— Разбрах.
— Знаеш кое къде е, нали?
— Ще се справя, Джейк. Не се тревожи.
Той кимна, но се спря на прага, сякаш не му се тръгваше. След това се накани да върви. Алисън докосна ръката му. Той я погледна в очите. Тя пристъпи към него и го прегърна като наклони глава назад. Джейк я обгърна с ръце. Като я притисна нежно, той я целуна по устата. Когато отдели устните си от нейните, прихвана главата й с ръце. Тя притисна лице до шията му.
— Време е да вървя — прошепна той, докато галеше косите й.
— Знам — отвърна Алисън.
Притисна го силно, а след това се отдръпна.
— До скоро.
Той се загледа в нея. Целуна я отново и тръгна.
Алисън остана на прага, докато колата му пое по пътя. След това затвори вратата и я заключи. Плъзна предпазната верига.
Облегна се на вратата, притвори очи и си припомни усещането от неговото тяло до своето, от неговите устни върху своите.