— Извинете за безпокойството — започна Джейк. — От полицията съм.
Разтвори портфейла си, за да покаже документите си.
Тя погледна значката, но не се загледа в картата за самоличност. Изтри с език потта в крайчето на устата.
— Влизайте вътре, че ще се разтопите от жегата — покани го тя.
Той влезе. Независимо от работещия вентилатор и отворените прозорци горещината вътре като че ли бе по-ужасна, отколкото навън. Жената се обърна и Джейк я проследи как отива до стереоуредбата. Тънката черна ивица се впиваше между бузите на задника й. Докато вървеше, те се поклащаха.
Изглеждаше така нехайна за облеклото си, сякаш бе облечена в костюм от три части. На Джейк му се щеше тя да се наметне с нещо.
Жената намали звука и се е обърна към него:
— Искате ли леден чай?
— Не, благодаря.
— Аз съм Сам. Саманта Съмърс. Може би знаете.
Джейк поклати глава.
— Джейк Кори — представи се той. — Провеждам разпитвания из квартала заради снощния инцидент.
— Значи не сте тук, за да ме арестувате, а?
— За какво?
Плътните й устни се извиха в усмивка.
— Не бих могла да знам. Може би, защото корумпирам неопетненото съзнание на малолетните?
— Доста ли прегрешения имате в тази насока?
— Някои така разправят. Преподавателка по философия съм в университета.
Джейк си помисли, че се шегува. След това му мина през ума — защо аз навремето нямах такава преподавателка.
— Може и да се запиша за вашия курс.
— Направете го. Ще ви помогна да отворите съзнанието си за неразрешимото.
— Мога да мина и без неразрешимото.
Сам седна на килима пред него. Легна, пъхна ръце под главата си и започна да прави коремни упражнения. Краката й бяха разтворени. Докосваше коляно с лакътя на противоположната ръка, лягаше, издигаше се нагоре и докосваше другото коляно.
— С какво мога да ви помогна? — осведоми се тя, без да прекъсва заниманието си.
Можете да ми помогнете като престанете да правите упражнения, помисли си Джейк.
— Видяхте ли този студент вчера? — попита той.
Задържа снимката на Роланд над коленете й, докато тя легна и стана три пъти. Постара се да фиксира погледа си върху гърба на фотографията.
— Дракула — отсече тя.
— Може и да се е мислел за него. Мъртъв е.
Сам спря. Взе снимката от Джейк и кръстоса крака по турски.
— Мъртъв?
— Знаем, че е убил поне двама души. Може и да са повече. Когато го открих снощи, беше мъртъв.
— Да, видях го. Някъде към един часа. А може да е било и два.
— Сигурна ли сте?
— Не е човек, който лесно ще забравя. Лазеше ми по нервите, докато вървеше по петите ми из студентското градче. Името му е нещо като Рупърт или…
— Роланд. Къде го видяхте?
— Тичах навън. Пробягвам по осем километра всяка вечер.
— В един часа? — учуди се Джейк.
— Обичам нощта.
— Той къде беше?
— В края на улицата. Някакъв младеж му помагаше да влезе в колата си.
Думите се забиха като удар в корема на Джейк.
— Изглеждаше доста зле. Реших, че е пиян. Често виждам подобни неща наоколо. Студентите като че ли не издържат много на алкохол.
— И някой е бил с него? Знаете ли кой?
Гъстите й вежди се свъсиха.
— Не знам как се казва. Но знам, че е последна година в курса по английски и преподава в университета.
— Знаете ли къде живее?
Сам поклати глава. Върна снимката на Джейк.
— Трябва да го открия веднага. Спешно е.
— И той ли е участвал в убийствата?
— Съмнявам се. Но Роланд… бе заразноболен. Трябва да открия този мъж, преди да предаде инфекцията на някого.
— Ако имах студентския фотоалбум…
— Нямате ли го?
— Опасявам се, че не.
— Тук ли сте известно време?
— Ще се навъртам наоколо.
— Връщам се след петнадесет минути.
Професор Тил не отвори вратата. Затова Джейк мина встрани и чевръсто се изкачи по стълбите. Скъса полицейската лента, извади инструментите си за отваряне на врати и влезе.
Сигурно и трите момичета разполагат със студентския фотоалбум, помисли си той. Но се сети, че при бързия оглед на къщата снощи зърна цяла стена с книги в таванската стая. Вероятно това е стаята на Алисън. Тя спомена, че хукнала надолу по стълбите, за да предупреди Хелън.