Той погледна към оръжието и обратно към Пеги.
— Що за идиотски шум беше?
— Тупване. Приглушено тропване. По дяволите, Рон, не мога да определя…
— Добре, добре.
Той прекоси кухнята на пръсти, взе пушката, опря я на рамо и насочи дулото към вратата на мазето.
Пеги погледна встрани. Сгънатата й блузка беше върху барплота, но дори да се протегнеше, нямаше да я достигне. Гола до кръста, тя се чувстваше още по-уязвима. Без да откъсва очи от вратата, тя започна да пълзи сантиметър по сантиметър към плота. Даде си сметка, че я е страх да прави каквито и да било резки движения. Не можеше да откъсне очи от вратата. Посегна нагоре към плота и започна да го опипва. Най-накрая напипа блузата и я дръпна. Притисна я към корема си и все така пипнешком затърси прореза. Напипа ръкавите, вдигна високо ръце и остави блузата сама да се свлече върху тялото й. За миг очите й бяха закрити. Пеги бързо дръпна блузата надолу. Като впи една ръка в тезгяха, тя се изправи и каза:
— Хайде да се омитаме оттук.
— Искаш да си ходим? — не разбра Рон.
— Да.
— Майтапиш се.
Тонът му накара Пеги да се отвърне за миг от вратата. Тя го погледна. Беше все така блед, но в ъгълчето на устата му се бе появило нещо като усмивка.
— Не сме приключили с пода — подигра я той.
— Рон!
— Наистина смятам, че е редно да свършим. А ти? Иначе ще се наложи да станем на зазоряване и…
— В мазето има някой! — просъска тя.
— Я виж кой е шубелията сега.
— Никога не съм казвала, че си шубелия.
— Нима? А мен ми се струва, че го каза. Или може би само така ми се е сторило.
— Не му е времето сега да… Хайде да изчезваме, чуваш ли?
— Ще оставиш някакъв си глупав шум да те подплаши? И то след като почти насила ме довлече тук.
— Ако искаш да останеш, стой си. Но ми дай ключовете за колата.
— А аз как ще се прибера? Може би пеша? Или да остана да спя тук? Не, благодаря. Имам по-добра идея. Ще сляза да претърся мазето, а когато се върна ще ми се извиниш. Ще повториш след мен: „Рон не е слабак или шубелия!“
— Не си слабак. Не си шубелия. А сега, нека си вървим. Моля те!
Той й се ухили самодоволно. Пристъпи смело към вратата, наведе пушката и хвана дръжката с лявата ръка.
— Идиот такъв!
Пеги се спусна напред. Готова бе да го сграбчи и да сложи край на тази лудост. Но с босия си крак стъпи на мокро петно на пода и политна. Стовари се доста силно на дупето си.
Насмешката се заличи от лицето на Рон.
— Удари ли се?
— Ще оживея.
— Дръж — той затършува в джоба на джинсите, измъкна връзката с ключове и я метна към нея. Тя тупна на пода между краката й и издрънча. — Иди и ме чакай в колата — той отвори вратата към мазето. — Ще дойда, след като проверя долу.
— Не отивай там. Знам, че ме мислиш за луда. Според теб е било мишка или плъх, но…
— Точно така.
Той щракна осветлението и заслиза по стълбите.
Пеги сграбчи връзката ключове. Стискаше я здраво докато слушаше стъпките на Рон по дървеното стълбище. Бавно, тихо тя събра краката си и се изправи на колене.
Стъпките от слизането на Рон секнаха.
— Рон? — провикна се тя.
Той не отговори.
Пеги се надигна. Пропълзя до отворената врата и погледна надолу. В мазето имаше светлина, но тя виждаше съвсем малко около основата на стълбището. Рон не беше там.
— Добре ли си?
— Да, да.
Тя се облегна на рамката на вратата.
— Защо не се качиш вече?
— Ей сега. Не съм слизал тук. То е… МАМКА МУ!
Внезапното извикване стресна Пеги и спря дъха й. Тя надникна стреснато надолу. Мина й мисълта, че ако се наложи да бяга, няма да може.
Опита се да му извика. Гласът й сякаш бе застинал.
Господи! О, Господи! Какво беше станало с него?
— Проклето нещо — изпуфтя Рон.
Тя почувства облекчение, но не бе достатъчно. Все още не можеше да говори. Опита се да си поеме дъх.
Рон се появи до стълбището. Той й се усмихна, а и изглеждаше много доволен.
— Трябваше да го видиш. Изскочи отнякъде и се насочи право срещу мен — говореше той и изкачваше стълбите. — Най-големият проклет плъх, който съм виждал. Разбира се, трябва да призная, че досега никога не съм виждал плъх.
Пеги отстъпи назад, по-далеч от вратата. Ръката й беше върху гърдите.
Спря, когато дупето й опря барплота. С ръце се опита да се надигне.