— Ау, нараних ли те? Срамота. Горката Алисън.
Той докосна раната. Махна ръка и от порязаното място заблика кръв. Облиза я и въздъхна.
Алисън усети как кръвта се стича по вътрешната страна на бедрото й.
Евън се изправи. Изкриви устни, метна зад гърба си ножа, който тупна на пода.
— Ще има предостатъчно време за това после — обясни той. — Сега трябва да те прободем с нещо друго.
Разкопча колана. Освободи копчето на късите панталони и смъкна ципа. Панталоните се свлякоха около глезените. Носеше червени слипове. Предницата им бе подута от ерекцията. Прокара палци по ластика около бедрата.
Алисън ритна с крак и го уцели по пищяла, Евън залитна назад. Размаха ръце и краката му се оплетоха в панталоните. Започна да пада.
Алисън се преобърна. Оттласна се от пода и застана на ръце и колене. Залитайки, се изправи. Пред нея беше плотът на бара. Хвана се за ръба, за да се изправи. Извърна се. Евън се бе освободил от панталоните. Беше приведен. В следващия миг се устреми към нея.
Алисън се дръпна надясно. Пред нея бе трапезарията. В другия край на дългото голо пространство имаше прозорец. Да скочи през стъклото? Това може да я убие. Но по-добре прозорецът, отколкото Евън. Но е прекалено далеч. Евън бе вече доста близо — стъпваше и дишаше тежко.
Тя сви зад ъгъла.
За миг успя да види голямата купчина на пода: кофи, парцали, сандъче за инструменти, прахосмукачка, подвижна стълба. В този миг трябваше да съобрази дали може да прескочи предметите.
Евън я удари.
Главата му се заби в задника й. Ръцете му обвиха бедрата й. Плонжиращият му удар я накара да залитне напред и надолу.
Извика, когато тялото й се строполи на пода. Две кофи се преобърнаха. Едната остана под бедрото й. Другата я притискаше в корема. Ръбовете на сандъчето с инструменти се забиха в гърдите й. Лявата й гърда бе вътре в сандъчето, притисната към студена стомана.
Евън се надигна. Задърпа я за глезените. Докато ръбът на сандъчето жулеше долната страна на гърдата й, тя прегърна сандъчето с лявата си ръка. Влачеше се по пода.
Евън спря да я тегли. Хвана я за бедрата. Ръмжащ от усилието или от гняв, той я откъсна от сандъчето, завъртя я настрани и я бутна на пода. Падайки, Алисън прегърна корема си и извърна лице от линолеума. Ударът не бе толкова силен, колкото очакваше.
Няколко мига нищо не се случи. Алисън лежеше и дишаше тежко.
Евън бе наблизо. Но тя трябваше да извърне лице, за да го види.
Чу го да се приближава.
Ръката му я сграбчи за дясното рамо. Другата ръка се вкопчи в дясното бедро. Задърпаха Алисън. Тя се претърколи настрани, след това — по гръб. Ръцете продължиха да я преобръщат, да дърпат нейните ръце, притиснати към корема й, докато тя се озова легнала на лявата си страна, с лице към Евън. Той бе клекнал гол на пода. Бе се вторачил в гърдите й, а не в дясната й ръка, стискаща голяма отвертка, която издърпа от кутията с инструменти.
Тя замахна към него.
Уцели го под гръдната кост. Проникна дълбоко. Силата на удара го запрати назад. Със свити колене той остана за миг загледан в тавана с безизразни очи. Устата му бе зяпнала от агонията, в която изпадна. Издаваше кратки, накъсани звуци и се опитваше да си поеме дъх. Треперещата му ръка започна да дърпа отвертката. Острието поддаде и се заизмъква, макар да оставаше все още дълбоко в него. С резки движения той започна да върти отвертката наляво-надясно. Докато изтегли цялото острие от гърдите си, тялото му залитна, петите се забиха в пода и задникът му се вдигна във въздуха.
Докато гледаше гърчовете му, Алисън бе започнала да се надига. Беше все още на пода с лице към него, облегната на скованата си ръка и със свити крака, когато Евън се освободи от отвертката и се метна към нея, за да я похлупи. Тя се отмести. Евън се стовари на пода. Острието на отвертката се заби в дървото на сантиметър от бедрото й.
Все така седнала, Алисън продължи да се отдръпва. Като се обърна, тя запълзя към сандъчето с инструменти. През рамо наблюдаваше Евън и видя как той изтегли отвертката от пода. Лежеше по корем, а тялото му потръпваше.
Тя взе чук от сандъчето.
Евън все още се гърчеше на пода.
Допълзя обратно до него. Потреперващите му ръце и крака все още бяха на пода, но той като че ли се готвеше да се изправи.
— Не се надигай! — заповяда Алисън като едва дишаше. Вдигна чука над главата му. — Не мърдай или ще размажа проклетия ти череп.