Когато пламъчетата се надигнаха, той се върна при Алисън. Приклекна до нея и тя постави ръка на коляното му. Той я погледна.
— Какво стана с Евън?
— Убих го.
Джейк кимна и извърна глава към огъня.
Мазен дим се издигаше от останките на съществото. Алисън дочу пукащи и съскащи звуци. Когато повей на вятъра разкара пушека, тя хвърли поглед към бълбукащото черно петно на паважа.
Джейк постави нежно ръка зад главата на Алисън и погали косите й.
Наблюдаваха, докато огънят изгасна.
Тридесет и седма глава
Джейк се наведе над леглото и я целуна. Погали я зад главата.
— Лека нощ, миличко. Искаш ли да ти пусна плоча?
— Не сега — отвърна Кими и вдигна вежди. — Не сме готови. Заети сме.
— Заети, така ли? Ами… — той се загледа в ухото й и облиза устни. — Виждам нещо вкусно — промърмори той.
— Не! — тя вдигна раменце. Притисна Клу до ухото си. — Никакъв Мокър Уили. Говоря сериозно.
— Но аз съм гладен.
— Ще ядете пуканки. И те съветвам да ми запазите малко.
— Ще видим.
Тя се обърна към Алисън, която седеше на леглото до нея.
— Ще ми запазите, нали?
— Разбира се — увери я Алисън.
Кими изгледа Джейк победоносно.
— Алисън ще се погрижи да ми запазите пуканки.
Джейк се ухили.
— Лека нощ, миличко — каза той, преди да излезе от стаята.
Алисън вдигна книгата от скута си.
— До къде бяхме стигнали? Чакай да видим. А да, Пух и Прасчо търсят следи от Невестулката в снега.
Тя започна да чете, но Кими постави ръчичката си на страницата. Погледна Алисън в очите.
— Ще бъдеш ли тук през цялото време? — попита тя Алисън.
— Не знам.
— Ами всичките ти неща са тук.
— Да, така е — Алисън погали момиченцето. — Поне докато нещата ми са тук, предполагам, че и аз ще съм тук. Така става ли?
— Май да — отвърна Кими и, като се сети нещо, свъси личице. — Защото ми харесва как четеш. Правиш го много по-добре от татко. И знаеш ли още какво? Когато той ме води на кино и трябва да отида да се изпишкам… — тя закри уста с ръка и се изкикоти. Облегна се на рамото на Алисън, повдигна глава, махна ръчичка и прошепна. — Той ме води в мъжката тоалетна, а там има мъже, които пикаят в мивките! Толкова е гадно!
— В мивките?
— Да!
— Ами май не бива да му позволявам да те води повече на кино без мен.
— Няма вече без теб.
Алисън затвори книгата.
— Най-добре да поспиш сега. Трябва да ставаме рано, за да ходим в зоологическата градина.
— Мислиш ли, че ще видим Невестулката?
— Човек никога не е сигурен какво ще направят Невестулките — отвърна Алисън и започна да прибира книжката на полицата.
В това време Кими се мушна между чаршафите.
Алисън я дозави и приклекна до леглото. Кими постави Клу върху завивките.
— Ще си кажеш ли молитвата? — попита Алисън.
— Не — отвърна Кими ухилена. — Ти го направи. С онази — страшната.
— Може би е по-добре да е някоя по-традиционна. Не искам да имам разлагащо влияние върху теб.
— Искам страшната — настоя Кими.
— Добре — съгласи се Алисън.
Тя затвори очи, постави ръце на тила си и се облегна на дюшека.
— От страшилища, и чудовища, и дългокраки зверове, ти, Господи, избави ни.
— Добре звучи — похвали я Кими.
— Приятни сънища — каза Алисън и се надигна да става.
— Забрави да ме целунеш за лека нощ.
Алисън се наведе над Кими. Ръчичките на момичето се обвиха около врата й и я придърпаха в силна прегръдка. При демонстрираната сила Алисън очакваше смазваща целувка. Но устните на Кими докоснаха нейните с такава нежност, че сълзи бликнаха от очите й.
— Ще се видим сутринта, мило — обеща тя и се изправи.
— И да не забравиш да ми заделиш от пуканките.
— В никакъв случай. Да ти пусна ли плоча?
— От втората страна.
Алисън нагласи плочата и включи стереоуредбата. Затъмни лампата на нощното шкафче на Кими, обърна се и видя, че Клу, притиснат към врата на Кими, е добре завит, а момиченцето плътно е прегърнала Куки — чудовището. Излезе от стаята.