— Малко недоразумение.
— Малко?
С чаша кока-кола в ръка и пакет чипс, стиснат под мишницата, Хелън отиде до люлеещия се стол и се настани в него. Бе навлякла хавлия, а лилавите чорапи се бяха смъкнали около глезените й.
— Чух ви да се качвате по стълбите, затова изчезнах. Реших, че може да го поканиш да влезе.
Алисън остави сакчето на ниската масичка. Седна на дивана, събу обувките си и подви крака. Да седиш не било чак толкова лошо, помисли си тя и въздъхна.
— Искаш ли кока-кола или нещо друго?
— Не благодаря.
— Чипс? — Хелън й поднесе пакета. — Със сметана и лук са.
— Прекалено съм разстроена, за да ям.
— Точно тогава храната помага. Запълва празнината.
— Ако хапвах нещо всеки пък, когато съм разстроена щях да съм…
— … Буре като мен — довърши вместо нея Хелън и лапна още един картоф.
Алисън поклати глава.
— Не си толкова дебела.
— Не съм и кожа и кости.
Ако имаше привлекателно лице, Хелън можеше да бъде описана като „приятно закръглена“, помисли си Алисън. Но тя нямаше дори и това. Напротив. Лицето й бе сивкаво, с широко чело и с изпъкнали очи зад огромните й кръгли очила. Имаше вирнат нос, който даваше възможност да се гледа направо в ноздрите й. Устните й бяха плътни, а шията — толкова дебела, че скриваше всичките й двойни и тройни брадички.
— Искаш ли все пак да ми разкажеш какво стана? — попита Хелън, без да престава да дъвче.
— Евън ми е сърдит, защото отказах да спя с него.
— Нищо чудно. Той е мъж. А мъжът вечно търси тясно място, където да си завре онази работа.
— Много добре се изразяваш, няма що, Хелън.
— Много си е така даже. От мен да го знаеш.
— Имала си горчив опит.
— И затова мислиш, че не съм права?
— Трудно ми е да споря сега, особено като се чувствам така объркана.
— Никога през живота си не съм излизала с някой, който да е искал друго, освен да се навре под гащите ми. Никога. А това вече е нещо. Искам да кажа — погледни ме. Би си помислила, че ще избягват дори да ме докоснат с триметров прът. Виж — петнадесетсантиметров прът — това вече е друга работа — тя тихичко се изхили, а от устата й се разхвърчаха трохи чипс.
Неведнъж, откакто бяха съквартирантки с Хелън, Алисън беше чувала всичко това, а и доста повече. Младата жена беше огорчена и не без основание. Бяха я използвали сексуално, бяха я обиждали много мъже, между които и доведеният й баща.
Преди да я опознае, Алисън мислеше, че мъжете странят от всяка жена, която изглежда като Хелън. Не беше така.
Ако Хелън разбираше защо става честа мишена на мъжете, то тя не се издаваше. Но напоследък тя рядко излизаше с мъже. Може би бе стигнала до същия извод като Алисън: че мъжете гледат на нея като на лесна плячка; че момиче с лице и тяло като на Хелън едва ли е канено често от мъже и вероятно бързо ще си разтвори краката, благодарна за вниманието.
— Взимам си думите обратно — заяви Хелън, след като прокара картофите с голяма глътка кола. — Веднъж все пак излязох с един, който не ми налетя. Оказа се педи.
— Искам мъж, който да ми е приятел — обясни й Алисън.
— Тогава си намери педераст.
— Но и секса ми харесва.
— Тогава защо се оплакваш от Евън?
— Оказа се, че за него сексът е доста важно нещо, а аз не искам да е така. Не искам да е единственото или главното нещо.
— Уф! Ама и двете сме едни. Навремето си мислех — ех, да мога да си намеря някой, който сякаш е бит с пръчка по главата. Но и това не е номерът. Грозните са не по-малко объркани от красавците — може би дори повече.
— Долна работа — съгласи се Алисън.
— А вие с Евън какво? Скарахте ли се?
— Не точно. Казах му, че известно време трябва да се въздържаме и да видим какво ще се получи.
— Господи!
— Господи?
— Бас държа, че идеята не му е допаднала особено.
— Не го прие много сговорчиво.
— Не се изненадвам.
— Ако ще ме зареже за нещо такова, тогава — по-добре да не сме заедно.
— Не се безпокой. Няма да те зареже.
— Не съм сигурна. Държеше се доста… злобно.
— Няма как иначе. Чакал е забавление. Следва разочарование. Хлъц. Хлъц. До утре обаче ще реши, че просто не си била на кеф и следващия път, когато те види, ще чака да се върнеш към нормалното си състояние. Най-вероятно дори да се държи по-мило от обикновено. Просто, за да е сигурен.