— В такъв случай отново ще се разочарова.
— Колко време смяташ да я карате така?
— Докато видя как вървят нещата.
— Знаеш ли какво мисля? — Хелън изтърси няколко трохи от хавлията.
— Какво?
— Мисля, че просто не си на кеф днес, а утре ще си и ще му бутнеш.
— Ти на негова страна ли си?
— Познавам те. В момента си ядосана, но ядът бързо се топи, а ти си мека Мария. Преди да се усетиш ще започнеш да го съжаляваш — и да се чувстваш виновна, защото го караш да е нещастен. След това ще предприемеш каквото е нужно, за да го развеселиш. По това време утре ще си в леглото с него.
— Не позна.
— Ще видиш.
Алисън долови шум от слаби, колебливи стъпки. Някой се качваше по външното стълбище. Изключително бавно. Хелън спря да дъвче и вдигна дебелите си вежди.
Сърцето на Алисън силно заби.
— Може да е Силия — прошепна тя.
Хелън поклати глава.
— Опитай отново. Заведението на Уоли не затваря преди два.
— О, Боже! Нямам нужда от това.
— Искаш ли да му кажа, че си в банята?
Стъпките спряха на площадката пред вратата.
— Не. По-добре…
Някой напъха ключ в ключалката. Стегнатото тяло на Алисън се отпусна и тя се облегна на дивана. Облекчението й беше премесено с мъничко разочарование.
Когато Силия влезе, Алисън рязко се надигна.
Дясната ръка на Силия висеше на примка. На дясната страна на челото й от веждата до косата — имаше превръзка.
— Олеле! — възкликна Хелън.
— Какво се случи? — попита Алисън.
— За малко да загина, това стана — с лявата си ръка Силия отметна якето от раменете си. Стовари го заедно с чантата си на пода до вратата. — Някакво копеле се опита да ме размаже като пица върху паважа.
Закуцука към дивана като леко залиташе. Очевидно бе не само пострадала, но и пийнала. Внимателно се настани до Алисън, опъна крака върху масичката и простена.
— Ти и глупавият ти велосипед — обади се Хелън. — Предупреждавах те, че ще пострадаш. Карала си велосипеда и те е блъснала кола. Кажи ми, ако бъркам.
— Защо не ми донесеш нещо за пиене?
— Не мислиш ли, че си пила достатъчно?
— Облекчава болката.
— Аз ще ти донеса нещо — предложи Алисън. — Какво искаш?
— Само не бира. Не бих могла дори да погледна още една бира. Уиски. Донеси направо бутилката, а?
Алисън бързо отиде до кухнята. Грабна шишето ирландско уиски от шкафа, взе чаша и се върна във всекидневната. Напълни чашата почти до половина и я подаде на пострадалото момиче.
— Ти си сладурче — похвали я Силия.
— Как стана? — попита Алисън, след като седна.
— Някакъв копелдак се опита да ме размаже. Бях на Латам роуд. Връщах се от Четирите кръстопътя. И този с микробуса връхлетя върху мен. Оня тип разполагаше с целия път, но насочи микробуса към мен. Възнамеряваше да ме удари. Някакъв луд, най-вероятно. Както и да е, побързах да се разкарам от пътя му, а колелото поднесе. От това са всичките поражения.
Тя леко се надигна, намръщи се и отпи. После отново се облегна. Положи чашата в скута.
— Възнамеряваше да те удари? — Хелън звучеше скептично.
— Можеш да се обзаложиш на каквото щеш.
— Но защо някой… — започна Алисън.
— Защото е извратен педераст, ето защо. Аз нищо не му правех. Не му показвах среден пръст. Нищо!
— Почти не мога да повярвам — отбеляза Хелън.
Силия я изгледа свирепо.
— Какъв ти е проблемът? Да не ти се е скапал вибраторът?
— Ако искаш да знаеш…
— Стига, Хелън — намеси се Алисън. — Престани. Тя е пострадала, не виждаш ли?
— По-скоро съм пулверизирана — обясни Силия и отново отпи.
— Има ли нещо счупено? — попита Алисън.
— Не и кокали. Но изкълчвания, натъртвания, охлузвания, контузии и общи шибани тежки телесни повреди от главата до петите. Прекарах в стаята за спешни случаи около два часа. Единственият светъл лъч беше докторът — истински красавец. Човек, който наистина си обича професията. Прегледа дори места, които не ме боляха.
— Всяко зло за добро — обади се Хелън.
— Така е. Вероятно ще ме потърси — тя вдигна чашата, задържа я пред очите си и се загледа в кехлибарената течност. — Искате ли да чуете още нещо хубаво? — от тона й ставаше ясно, че „хубавото“ не я радва особено. Хелън се намръщи. Силия продължаваше да съзерцава уискито. Челюстта й се движеше бавно наляво-надясно. Долната й устна докосваше ръба на зъбите. — Типът, дето ми налетя… Той пое към небитието.