— Какво? Искаш да кажеш… — Алисън не можеше да повярва.
— Сдаде, пукна, отлетя — отвърна Силия и изпи съдържанието на чашата на екс. — Дори не го познавам. А той защо се опита да ме убие? А? Не мога дори да си карам колелото, без някоя откачалка да се опита да ме довърши. Така му се пада. Защо го направи? И той не ме познава. Но поне си плати. Плати си скъпо и прескъпо. Де да можех да видя лицето му в момента, когато се е фраснал в стената. Бас държа, че е бил изненадан.
Тя се опита да се усмихне, но брадичката й затрепери и се разрида. Постави чашата в скута си. Тя се преобърна. Няколко капки намокриха шортите й. Стискайки здраво очи, тя облегна глава назад и се разхлипа.
Алисън погали Силия по бедрото.
— Всичко е наред. Всичко е наред — зауспокоява я тя.
— Господи! — прошепна Силия. — Оня тип направо се опече.
Шеста глава
Звънът на будилника пробуди Джейк. Той изключи звука и се изправи на лакти. Десет часа. Значи бе спал седем часа. Защо тогава се чувства като излязъл от гроба?
Заради вчера.
Простенвайки, той преметна крака през ръба на леглото. Седна и разтърка лице.
Вчера. Обгорял мъж висеше върху предното стъкло на микробуса. Жена — парчета, от чийто мозък и череп, бяха полепнали по стената и барплота. Един мъж, който дъвчеше плътта й.
На Джейк му прилоша само като си припомни.
Когато в ума му бавно се завъртя образа на Смелцър, посягащ към пушката, прилошаването се превърна в страх. Парчето кожа бавно се полюляваше от стиснатите зъби на Смелцър. Капеше кръв, докато той се извръщаше за да вземе пушката. Джейк си помисли: „Той посяга!“ И също: „Това е краят!“ В следващия миг стреля — усети ритането на револвера, шумът от изстрелите кънтеше в ушите му, долавяше миризмата на лютивия дим и гледаше как Смелцър подскача всеки път, когато го пронизва куршум. Видя как един куршум влиза в гърлото му и той залитна назад като изпръска Джейк с кръв. Но кожата продължаваше да се вее в устата му. И накрая спазматично се гърчеше при падането си на пода, докато кръвта изтичаше от него.
Джейк си пое дълбоко въздух и се изправи.
Трябваше да го направя, уверяваше се той. Щях да съм мъртъв, ако не го бях застрелял.
Не беше оправдание, а самата истина. Но от снощи толкова пъти си бе припомнял истината, че вече му призляваше от нея.
Отиде в банята и пусна душа.
Снощи водата, която се стичаше в канала, бе розова от кръвта на Смелцър. Беше се къпал, докато топлата вода свърши. След това изчака половин час и се изкъпа втори път. Сега беше третият.
Застана под топлата струя и започна да се сапунисва. Спомни си. Смелцър вдига глава, след като бе откъснал парче плът от корема на жената. Парчето се откъсна и той започна да обръща тялото си. Той посяга!
Престани, заповяда си Джейк. Виждал съм го стотици пъти, благодаря. Какво беше това — като проклетата телевизия ли?
Точно така, призна той. Колко пъти бяха показвали как Хинкли стреля по Рейгън? Или как совалката „Челинджър“ красиво се издига във въздуха и гръмва. И всеки път, когато започват да го показват, се надяваш, че този път ще е по-различно. Надяваш се, че са променили сценария и Хинкли маха с ръка вместо да стреля, а „Челинджър“ заминава в орбита, и ти се втурваш в кухнята, а Смелцър и съпругата му са заети с чистенето на пода и те гледат, сякаш си полудял. Но сценарият никога не се променя. Всеки път е точно така, както е било и предишният, независимо колко силно желаеш нещо да се промени.
Те не чистят пода. Тя лежи — от лицето й е останала само брадичката, а Смелцър е наведен над нея. Боже Господи! Какво прави?
Не, не искам да мисля за това. Днес е свободният ми ден. Защо и паметта ми не си даде еднодневен отдих? След около час ще взема Кими. Това ще ми помогне. Много. Но първо да звънна на Епългейт и да разбера кога ще е готов с резултатите от аутопсията на Смелцър. Оня тип вероятно е бил дрогиран. Това е почти единственото логично обяснение за поведението му. Да я яде! Господи!
Но как да свърже наркотика с микробуса? Двата инцидента трябва да са свързани по някакъв начин. Но по какъв?
Джейк приключи с душа, облече се и си направи нес кафе. После звънна в моргата.