Той се върна при мен. Независимо от ултиматума.
Почти бе престанала да се надява, но Евън явно бе решил да види какво ще стане при новите условия.
Доволна беше, че избра гащеризона. От всичките й дрехи Евън го харесваше най-много. Ципът отпред направо го побъркваше от желание.
Докато го приближаваше, тя разкопча якето и смъкна малко ципа на гащеризона.
Можеше да го заведе вкъщи. Щеше да е топло и уютно и, докато Силия и Хелън се върнат, щяха да са само двамата.
Не беше чак толкова добра идея, помисли си тя. Сама си просеше неприятностите.
От друга страна щеше да е хубаво изпитание. Ако Евън устоеше на изкушението при такива обстоятелства…
Сега беше по-близо.
Вече не приличаше толкова много на Евън.
На ъгъла се обърна. Профилът му бе съвсем друг. Носът — прекалено дълъг. Брадичката — не толкова волева.
— Онзи тип прилича малко на Евън — обади се Силия.
Алисън сви рамене. Чувстваше се измамена и празна.
— Евън може да върви по дяволите — заяви тя.
Топлината на покритата търговска алея беше приятна.
Якето на Алисън беше леко. Не се налагаше да го сваля, но тя съжали Хелън. Горката, сигурно се е сварила в плътния шлифер.
Не я съжалявай, каза си Алисън. Можеше да се облече по-подходящо, ако не я мързеше толкова.
Трите вървяха вляво, малко встрани от струпаните хора. Докато Силия и Хелън зяпаха по витрините Алисън оглеждаше купувачите. Повечето бяха студенти. Един от тях можеше да е Евън.
Пред магазина „Съвременно облекло“ Силия спря и се загледа в манекена до входа.
— Искам да вляза — обяви тя и другите две я последваха.
Хелън свали огромната си шапка. Кръглото й лице бе потно и зачервено.
Разкопча най-горното копче на шлифера.
— Най-добре да спреш дотам — предупреди я Силия. — Ще пуснат алармата за бедствие.
— Я се разкарай — не се стърпя Хелън, но не посегна по-надолу.
Последваха Силия до дъното на магазина, където тя започна да оглежда изложените нощници.
— Не възнамеряваш да си купиш още една, нали? — простена Хелън.
— Така ли смяташ?
— Имаш най-малкото двадесет. А и с темпото, с което сменяш гаджетата си, никой няма шанс да види повече от една.
— Ревнуваш ли?
Хелън само поклати глава.
Силия внимателно оглеждаше колекцията. От време на време изваждаше някоя нощница, обръщаше я отсам-оттам и я връщаше обратно. Тъй като трябваше да се справя само с една ръка, скоро Алисън й се притече на помощ и оставяше отхвърлените нощници обратно на препълнените стойки. Най-накрая Силия като че ли намери нещо, което й хареса. Обърна се към Алисън:
— Как ти се струва?
Нощницата беше без гръб, много къса и от лъскава синя материя. Имаше тънки ширити, с които да се завърже на врата, и дълбоко деколте. Там, където трябваше да са гърдите, чашките бяха от син тюл.
— Не се изненадвам, че точно на такава ще се спреш — обади се Хелън.
— На мен ми харесва — бързо се намеси Алисън и се зачуди дали няма още една.
Ако Евън я видеше в нещо подобно…
Забрави го.
— Аз не бих я купила — обади се отново Хелън.
— Разбира се, че ти няма да я купиш.
С презрително извити устни Хелън посочи тюла.
— Не ти трябва такова нещо. Не говоря за скромност. Ти си далеч от нея.
— Тогава за какво говориш?
— За цвета. Гърдите ти ще изглеждат като болни. Само си представи какъв вид ще имаш със сини гърди и лилави зърна?
Силия вдигна въпросително вежди. Погледна към Алисън.
— Не се бях сетила за това — призна Алисън.
— Погледни дали няма такава в черно — предложи Хелън.
— Добра идея — усмихна се Силия. — Благодаря ти.
— Макар че, ако питате мен, е по-добре да вложите парите си в чипс.
Алисън задържа синята нощница, а Силия продължаваше да търси и намери същия модел в черно.
— Чудесно — възкликна Силия. — Възхитителна е.
Алисън намести закачалката на стойката, отново я свали и пак огледа дрехата. Синьото беше дълбоко, наситено и лъскаво. Опипа плата. Плъзгаше се и галеше ръката й. Зачуди се как ли щеше да се чувства облечена в нея. Никога не бе притежавала подобно нещо. Вдигна очи. Силия и Хелън я гледаха втренчено. Тя се изсмя.
— Сини цици — предупреди отново Хелън.