— Ще го преживея — успокои я Алисън.
Силия се ухили.
— Нещо мъничко, което да ти е под ръка в случай, че Евън се появи отново ли?
— Какво стана с клетвата ти за въздържание? — не се стърпя и Хелън.
— Това няма нищо общо — възрази Алисън.
— Нима?
Излизайки от магазина с покупките, Алисън предложи да носи пакета на Силия.
— Да, отърви я от товара. Такова нещо сигурно тежи цял тон.
— Може би и ти трябва да си купиш? — злорадо подметна Силия.
— Ще си вървим ли? — попита Хелън като се направи, че не е чула последното.
— Но ние едва пристигнахме.
Хелън стисна устни. Над горната устна се забелязваха капчици пот. Сигурно много страда — задушена от плътния шлифер, помисли си Алисън.
— Може би наистина е по-добре да се прибираме — обади се и Алисън.
— За да сме квит — предложи Силия, — нека изчакаме горката Хелън да погледа влюбено сладкишите и да се натъпче с понички. А на теб предлагам да се пъхнеш в книжарницата.
Така ще е справедливо, нали?
— Но една от нас ще се стопи — обърна внимание Алисън.
— Добре съм — възрази Хелън, въпреки че очевидно не отговаряше на истината.
Силия се ухили.
— Помисли си само! Понички, пасти, шоколадови еклери…
— Бих изпила една кока-кола — призна Хелън.
Прекосиха централната част, гъмжаща от хора, и се отправиха към края на алеята при щандовете с храни и напитки.
— Привети — обади се някои зад тях.
И трите се извърнаха.
Алисън видя, че е онова странно хлапе. Макар да не знаеше името му и никога да не бе разговаряла с него, беше го виждала често из университетското градче. Нямаше начин да не го забележи човек със странните му дрехи и с тази разделена на път коса. В момента беше облечен с крещящо на цвят сако и тениска с нарисувана рана, от която се лееха кръв и вътрешности. Държеше пакет с покупка от спортния магазин.
— Ти си Силия Джеймърсън, нали? — попита той. — Гледах те в Стъклената менажерия. Страхотна беше.
— Благодаря — каза Силия.
— Вероятно не ме помниш? — продължи той.
— Ти си приятелят на Джейсън, нали?
Той се ухили и оголи криви зъби.
— Аз съм съквартирантът му, Роланд. Както и да е. Просто исках да знам как си. Да не си претърпяла катастрофа?
— Имах премеждие с велосипеда.
— Боже, съжалявам.
Погледът му се отмести към Алисън и се плъзна по тялото й преди отново да се обърне към Силия:
— Надявам се, че не е нещо сериозно.
— Ще се оправя, благодаря. Как е Джейсън?
— О, добре е. Опитва се да получи роля в пролетното представление. Знам, че се надява и ти да участваш.
— Нямам представа какво ще стане. Прослушванията са следващата седмица, а аз съм доста разнебитена.
— Да, лошо се е получило — той погледна към Алисън. Тя изпита желание да притвори якето си. — Е, аз да вървя. Надявам се скоро да се оправиш.
— Благодаря — рече Силия. — До скоро виждане.
Той си тръгна.
Алисън си даде сметка, че почти не бе дишала по време на разговора, сякаш се страхуваше, че може да прихване заразна болест от този тип.
— Каква напаст! — обади се Хелън.
— Кошмарна напаст — съгласи се и Алисън. — Искам да се мушна под душа.
— Тоя бая ни поогледа — отбеляза Хелън.
Алисън нямаше чувството, че е огледал Хелън, но си замълча.
Силия сви рамене.
— Все пак мило беше от негова страна да се поинтересува как съм.
— Ако си изиграеш правилно козовете, може да извадиш късмет и да те покани да излезете. А и да ти се отдаде възможност да покажеш новата си нощница.
— Не се заяждай.
Хелън ги поведе към щандовете с храни и напитки. Алисън продължаваше да се чувства неловко. Макар да не си приличаха особено, Роланд й напомняше по някакъв начин за Чаровния принц — онзи налудничав, мръсен мъж, когото бе видяла вчера следобед при Габи.
Спряха пред един щанд. Хелън поръча кока-кола и хотдог. Алисън и Силия си взеха само кока-кола. Намериха празна маса и седнаха.
Докато пробиваше пластмасовата капачка със сламката, Алисън се сети как Роланд я изпиваше с поглед.
— Какъв боклук! — промърмори тя.
— Има принос към определението — гаден, мазен и противен.
Силия се ухили.