— Да, но съквартирантът му не е за изхвърляне.
— Той ли игра Посетителя?
— Той.
— Ако е толкова симпатичен — попита Хелън, докато обилно цедеше горчица върху хотдога, — защо не е в списъка ти?
— За Бога, та той е първокурсник!
— Нима ще се оставиш подобна дреболия да те спре?
— Майтапиш се. Никога няма да си го простя, ако се разчуе, че излизам с първокурсник. А и освен това си има гадже.
— Значи, не това, че е първокурсник е от значение, а че друга се е впила в него?
— Я ме остави на мира. Ще я зареже като нищо, само ако го погледна.
Хелън отхапа от хотдога. Горчица се поля по брадичката й. Като я избърса с опакото на ръката си, полушепнешком попита Алисън:
— Не смяташ ли, че скромността краси човека?
— Но тя може и да е права — възпротиви се Алисън.
— Не че смятам да си губя времето с него — обади се Силия. — Както вече казах, той е първокурсник.
Хелън облиза горчицата от ръката си.
— Защо не опиташ да излезеш с него инкогнито? За случая ще си нахлузиш слънчеви очила.
— Трябва да има нещо сбъркано в него — прекъсна ги Алисън, — след като се е сдружил с такъв чешит.
Силия се ухили:
— Не бива да съдиш за човека по съквартирантите му. Та Господи — само виж моите!
Девета глава
Роланд беше сам и чакаше. Щеше му се Джейсън да е тук, а не в Уестън на сватбата на сестра си. Щяха да си поговорят за облога, да се шегуват. Не предвещаваше да е толкова ужасно.
И друго — ако Джейсън беше тук, нищо подобно нямаше да се случи. Дана сигурно не би се държала така.
Кучка.
Винаги го бе презирала и той добре знаеше това. Но никога не бе позволявала да си проличи, както направи днес.
Сигурно е бясна, защото Джейсън замина без нея. Винаги ходеха на кино в петък вечер, а после се отбиваха някъде да се начукат.
Но днес бе различно.
Нямаше да има игрички и закачки с Джейсън, така че — защо да не си го изкара на Роланд?
Пристъпи към прозореца.
Навън валеше адски.
Кола зави по Спринг стрийт, а фаровете й осветиха паркинга. Стомахът на Роланд се сви. Но докато колата приближаваше задния вход на общежитието, той констатира, че не е фолксваген.
Часовникът на бюрото му сочеше девет без петнадесет. Ако Дана не закъснее, щеше да е тук едва след петнадесет минути.
Четиринадесет.
Стомахът му продължаваше да е свит.
Кучка такава. Защо постъпва така с мен?
Да не би да е свързано със снимките? Точно тогава побесня — като осъзна, че ги е виждал.
Навеждайки се над бюрото на Джейсън, Роланд отвори най-долното чекмедже. Повдигна натрупаните списания Пентхаус и Хъслър и извади плика. Отнесе го до своето бюро, седна и запали настолната лампа. Извади от плика десетте снимки и ги разположи на бюрото.
Две бяха преекспонирани.
Следващата, очевидно правена от близко разстояние, докато Полароидът е бил между коленете й, беше неясна. Джейсън трябва да е бил толкова възбуден, че е забравил да нагласи фотоапарата на фокус. Но беше опитал втори път и беше сполучил.
Да, вероятно на Дана никак не й е приятно, че съм ги видял.
Роланд отвори прикрепената към кръста си чантичка и извади сгъваем нож. Отвори го. Докосна лъскавата повърхност на снимката с острия връх.
— Как ти харесва това? — попита той с пресипнал глас.
Прищя му се да забие ножа, но не посмя. Джейсън щеше да се досети, че той го е сторил.
Докосвайки брадичката си с плоската страна на ножа, Роланд продължи да разглежда снимките.
Какво ще стане, ако й ги дам? Тогава може да ме остави на мира.
Ако й го предложа, ще разбере, че ме е страх.
Ще прекарам нощта в шибания ресторант и ще изкарам сто долара. Нищо сложно. А може да се окаже и забавно.
Забавно? Как ли пък не!
Нямаше избор. Ако се откаже, Дана ще разправи на всички какъв страхливец и лъжец е.
Ще измисля начин да й го върна.
Постави снимките обратно в плика.
Дочу приглушеното изсвирване на клаксон и трепна. Изправи се, зърна отражението си в стъклото на прозореца и изгаси лампата. Като се взря в тъмнината навън, различи силуета на фолксвагена костенурка на ъгъла. Беше Дана. На антената се вееше знаменцето.
Роланд отвори стъклената врата и се затича към колата. Беше се привел, сякаш дъждът беше тежък товар. Краката му джапаха в локвите по тротоара. Беше нахлузил тъмно таке и шушляково яке. Притискаше спалния чувал към гърдите си.