В банята нямаше никой. Провери и в тоалетните кабини. Увери се, че са празни и чак тогава стовари багажа си на пейката в съблекалнята. Пристъпи към мивките. Над тях имаше огледала. Свали хавлията и погледна през рамо. От външната страна на крака му имаше засъхнала кръв във формата на кръг, през който съществото си бе проправило път навътре в него. Оттам нагоре се проточваше синкава издатина, която минаваше през дясната буза на задника му към гръбнака, оттам — право нагоре към врата му. Черните му коси са достатъчни дълги да покрият врата му, когато е с дрехи, помисли си той.
Пристъпи по-близо. Потрепери, когато голият му задник се опря в ръба на студения емайл на мивката. Застана странично и отново изви глава. Близо до врата му имаше лека издутина. Тя продължаваше някъде до средата на гръбнака.
Роланд постави пръсти върху издутината. На пипане беше доста по-голяма, отколкото изглеждаше. Той я погали. Съществото се изви малко и той усети слаба тръпка на удоволствие — само бледо напомняне за насладата, която бе изпитал, когато го нахрани.
Притеснен, че някой може да влезе при душовете, Роланд наметна хавлията и се върна в съблекалнята. Остави хавлията върху пейката. Взе кърпата, сапуна, шампоана и четката за зъби и се върна при душовете.
Горещата струя галеше премръзналата кожа. Насапуниса се и се изтърка. Изми косата си. След като се изплакна, откри, че доста от съсирената кръв под ноктите бе изчезнала. Но не всичката. Използва четката за зъби, за да махне и последните остатъци.
Върна се в стаята. Застана пред вградената тоалетка и среса косите си напред. Винаги ги сресваше така, преди да ги раздели по средата. Този път направи път отляво. Заприлича на по-нормален човек. Това беше добре. Не искаше да привлича излишни погледи върху себе си като се прави на особняк. Искаше да се слее с останалите студенти. Поне докато намери микробус, с който да запраши по пътищата.
Не. Щеше да е прекалено прибързано.
Ще привлечеш повече внимание, ако изведнъж се промениш.
Прави всичко, както досега.
Роланд кимна и раздели косата по средата.
Обу чисти джинси и чорапи. После облече жълта тениска с изрисувани на гърдите кървави рани от куршуми, сякаш е бил прострелян от автоматичен откос. През тениската обаче се виждаше прекалено много. Затова отгоре навлече друга риза — черна и с достатъчно висока яка, за да прикрива врата му.
Роланд се прозина. Копнееше за сън. Ще има достатъчно време за това после. Просто още няколко неща…
Извади белезниците и ключето от раничката и ги скри под чорапите в шкафчето.
Извади и снимките. Целият плик беше изцапан с кървави отпечатъци.
— Не е много подходящо, Роланд, стари приятелю — прошепна той.
Отвори плика. По снимките нямаше кръв. Той ги разпредели. Постави снимките на Дана в отделен плик и го прибра в чекмеджето на Джейсън.
Погледна останалите снимки и се ухили. Дана щеше да е доволна от резултата. Роланд — с опикани джинси. Роланд — гол от кръста до коленете. Щеше да й е приятно да ги използва, за да унижава Роланд.
Роланд?
Аз.
Той се намръщи като се зачуди защо бе мислил за себе си в трето лице.
Накъса снимките и плика на дребни парченца и се върна в умивалнята, където ги пусна в тоалетната чиния.
Озовал се отново в стаята, той се изтегна на леглото и заспа.
Вратата се отвори с трясък и го събуди. Роланд седна в леглото и разтърка очи. Джейсън метна сака на другото легло и окачи костюма си.
— Как мина сватбата? — попита Роланд.
— Не беше лошо — отвърна Джейсън. — Младоженецът е истински глупак, но това е негов проблем. А и аз трябваше да съм официално облечен през цялото време. Ужас! — той седна на леглото си и направи кисела физиономия. — А тук какво става?
— А?
— Видях колата на Дана на паркинга.
— Ъхъ.
— Тя къде е? Да не би да се крие под леглото? Ти да не я чукаш?
— Как ли пък не.
— А колата й защо е отзад?
— Това е дълга история.
— Така ли? Е, добре, разправяй.
Джейсън отвори сака. Извади половинлитрова бутилка и отпи.
— Вероятно всичко е наред — подхвана Роланд.
— Какво значи — вероятно?
Роланд стана. Намери вестника, в който пишеше за убийствата в ресторанта „Оукуд“ и го подаде на Джейсън.
— Прочети това.
Докато го изчакваше, Роланд погледна часовника. Наближаваше пладне. Значи беше спал шест часа. Чувстваше се добре.