Джейсън вдигна глава.
— Това какво общо има с Дана.
— Снощи ходихме там. До ресторанта.
— Да вечеряте ли? — той погледна отново към вестника. — Кой го е отворил?
— Не, не е отворен. Изоставен е и е затворен.
— Тогава какво сте правили там?
— На Дана й хрумна, че съм страхливец. Хванахме се на бас, че ще прекарам нощта в ресторанта. Заложи сто долара, че не ми стиска да го направя.
Джейсън се ухили.
— Съвсем в нейния стил. Мен ме нямаше и тя е решила, че сега е удобен момент да ти натрие носа.
— Тя не ме харесва особено.
— Ами! Просто й доставя удоволствие да те тормози, това е всичко.
— Добре, де. Както и да е — обзаложих се, че ще прекарам нощта там и че съм по куражлия от нея.
— Тук ти е грешката, приятелю.
— Така че накрая и двамата се озовахме там. Разбрахме се, че който първи го хване шубето и се спаси — губи!
Джейсън поклати глава замечтано.
— Боже, и като си помисля, че съм изпуснал такъв сеир. Е, и какво стана? Ти си подвил опашка, тя е останала и ти си докарал колата й дотук?
— Има още.
Джейсън отпи отново от бутилката, а Роланд продължи:
— Около полунощ чухме нещо да тупва. Изкарах си ангелите.
— Да, мога да си представя.
— Готов бях да се омитам, а Дана ми напомни, че така се сбогувам с възможността да видя някога стоте долара. Реших да остана. Тя отиде да провери какво е предизвикало шума.
Джейсън доби угрижен вид.
— Пуснал си я да отиде сама?
— Казах й да не го прави.
— Можеше да я придружиш.
— Да, но не го направих. А тя не се върна. Чаках я до входната врата, близо до бара. Чух я да ходи наоколо. След малко се провикна и каза, че е открила вратата към избата. Предполагам, че е слязла долу. Доста я чаках, Джейс, но тя не се върна.
— Избягал си и си я оставил сама?
— Не. Или поне не тогава. Отидох в кухнята. Цялата беше… Там са убили онези двамата. Имаше кръв. Много кръв.
— Вероятно ти е допаднало — промърмори Джейсън. Гласът му никак не беше весел. Звучеше раздразнен и загрижен.
— Беше доста гадно. Но намерих отворена врата и стълби, които водеха надолу. Светнах с фенерчето, само че не успях да я видя. Няколко пъти я извиках. Тя не отговори. Накрая реших да се спусна. Доста ме беше страх, но знаех, че трябва да го направя. Точно бях слязъл няколко стъпала, когато чух някой да се смее. Някак тихо и доста зловещо. Тогава вече не издържах и се ометох.
Джейсън зяпна. Гледаше го с широко отворени, кървясали очи.
— Хукнах и се метнах в колата. Беше оставила ключовете в стартера. Смятах да отида в полицията, но изведнъж ми хрумна, че Дана се бе изсмяла така.
— Гласът приличаше ли на нейния?
— Откъде да знам? Когато го чух, ми се стори мъжки. Но после се замислих и реших, че е Дана. Направи го, за да ме подплаши. Нали разбираш? За да спечели баса. Така че седях в колата, а тя спечели баса като ми скрои този подъл номер, с който ме прогони. Ядосах се и реших, че заслужава да потегля и да я оставя да се оправя сама. И точно това направих.
— Господи!
Роланд сви рамене.
— Не е далеч. Само няколко километра. Според мен тя си изпроси прибирането пеша. Вероятно вече е стигнала до общежитието си.
Без да продума, Джейсън се изправи и излезе от стаята. Роланд отиде до вратата и го гледаше как крачи по коридора. Пое към телефонните апарати близо до входа.
Роланд седна на леглото и зачака. Историята му звучеше доста правдоподобно, помисли си той. Бързо скри усмивката си и с угрижен вид посрещна завърналия се Джейсън.
— Говорих с Кери. Дана още не се е прибрала. Беше доста разтревожена.
— Дана може да е тръгнала по-късно. А и нали знаеш, все пак са няколко километра. Ако искаш, да тръгнем с колата и да я пресрещнем.
— Хайде да вървим.
В колата на Джейсън нямаше много бензин, затова той каза, че ще вземат фолксвагена на Дана. Предложи на Роланд да кара. Джейсън се настани отдясно и затвори очи.
— Кажи ми, когато пристигнем — бе единственото, което изрече.
Щеше му се да е пил по-малко вчера. Първо — шампанското по време на приема, после — вечеря с родителите му. Коктейли, още шампанско и за капак — коняк. Вчера му беше приятно. Но сега имаше чувството, че главата му ще се пръсне, а стомахът му се бунтуваше сякаш е ял развалени яйца. А и тялото му се тресеше.