Можеше да си спести цялата веселба, помисли си той. Ако се бе върнал снощи, щеше да се метне с Дана в леглото. Тогава нищо подобно нямаше да се случи.
Тези двамата с всичкия си ли бяха да ходят до онзи проклет пуст ресторант.
Не беше трудно да се досети как е станало. Дана не е искала да пропусне възможността да натрие носа на Роланд. А що се отнася до него — вероятно си е мислил, че все някак ще я придума да й го вкара. Нямаш никакви шансове, мой човек. Ако ще да си последният мъж на земята, пак нямаш никакви шансове. Не може да те трае, приятелю.
Ами ако се е опитал, а тя му е казала да се разкара. Това може да го е влудило достатъчно, за да й налети.
От мисли главата го заболя още повече.
Роланд може и да е чешит, но няма да стори подобно нещо, каза си той. Даже и да му се иска, не му стиска. Особено с Дана.
Но ако е започнало като спречкване? Дана се е държала зле. Нападнала го е с хапливия си език. И в следващия момент, за да не й остане длъжен, Роланд я е ударил.
Ако я е наранил, ще го убия.
Джейсън разтърка слепоочията си. Сети се за разговора с Роланд късно една вечер, в тъмнината на стаята им.
Част от разговора изплува в съзнанието му.
Джейсън: Ако ти падне да чукаш която и да е мацка от университета, коя ще избереш? Без Дана.
Роланд: Не искам да чукам Дана.
Джейсън: Не ти вярвам.
Роланд: А иначе, де да знам.
Джейсън: Айде, айде. Само една.
Роланд: Госпожица Ларю (неговата учителка по френски).
Джейсън: Майтапиш се. Та тя е истинска кучка.
Роланд: Готино парче е.
Джейсън: Кучка е. Ти какво? Да не си изкукуригал?
Роланд: Първо ще я завържа. Ще метна въже през греда или нещо подобно, така че да увисне във въздуха. След това ще извадя ножа и ще й разрежа дрехите. Когато остане чисто гола, ще започна да режа от нея.
Джейсън: Перверзен тип. Казах „чукаш“, а не „измъчваш“.
Роланд: О, и до това ще стигна. Но искам първо малко да се позабавлявам.
Джейсън: Да се позабавляваш? Ти си извратен. Напълно извратен.
Онова, разбира се, бе само фантазия, реши Джейсън. Този тип е пълен шубелия. Никога не би опитал да направи нещо подобно ни с госпожица Ларю, ни с Дана, ни с никой. Само си приказва.
Дано да е така.
Отвори очи и погледна към Роланд.
— Почти стигнахме — обади се Роланд. — Гледах по пътя. Изненадан съм, че още не сме я срещнали. Може да се е прибрала, точно когато ние тръгвахме, и да сме се разминали.
Или пък е в ресторанта — вързана и провесена от някоя греда, гола и разрязана…
— Само да не й се е случило нещо — промърмори Джейсън.
— Господи, надявам се — увери го Роланд. — Все си мисля за смеха от избата. Искам да кажа, ако не е била Дана? — устните му се свиха в тънка черта. Изглежда изпитваше болка. — Ако нещо й се е случило, аз съм виновен. Трябваше да сляза там долу. Трябваше!
Отпред вдясно се появи табелата за ресторант „Оукуд“. Роланд намали скоростта и сви по тесния път пред табелата.
— Ами ако е имало някой долу? — продължаваше да се тревожи той. — Извратен тип, примерно. И да й е направил нещо? Може да се навърта наоколо и като се появи някой…
— Гледал си прекалено много глупави филми — прекъсна го Джейсън.
— Но такива неща се случват. И в живота. Спомни си за „Психо“ или за „Клането в Тексас“. И двата са по истински случаи. Или онзи Ед Гейн от Уисконсин? Нали знаеш, че той се навличал с кожата на жертвите си — използвал ги като дрехи.
— Ох, хайде стига. Не ми се слушат такива неща.
— А всичките му съседи го смятали за много мил, защото често им носел месо като подарък. Но не знаели, че месото е човешко.
— За Бога, престани!
— Само искам да кажа, че не е единствено по филмите. И в живота се случват странни неща.
Роланд спря колата пред ресторанта. Изключи двигателя. Намръщи се и каза на Джейсън:
— Ще ми се да си бях взел ножа. Сигурно вътре няма никой, но…
— Стой в колата, ако те е страх.
Джейсън отвори вратата и излезе. Отправи се към верандата. Изкачи стъпалата по две наведнъж.