И без Роланд да разправя всички тези гадости и да се държи, сякаш някой откачен се крие вътре, нещата бяха достатъчно лоши.
Пред вратата Джейсън се поколеба. Вътре няма никой, каза си той. С изключение на Дана, може би.
Сигурно ще застане с ръце на хълбоците и ще се изсмее презрително, когато го види:
— Значи, най-после дойдохте да ме вземете. Доста време ви беше нужно. Ако сте си въобразявали, че ще се прибера пеша, трябва да не сте с всичкия си.
Нямаше да е вътре.
Може би само тялото й — провесено и нарязано.
Вероятно вече се е върнала в студентското градче.
Доста ще се смее като научи какво сме правили. Спасителната ни акция.
Няма да се смее. Мъртва е.
Джейсън погледна през рамо. Видя, че Роланд идва и го изчака. Джейсън отри потните си ръце в джинсите. Опита се да си поеме дълбоко въздух, но нещо стягаше гърдите му и не им позволяваше да се разтворят.
Роланд се качи на верандата. Наведе се и вдигна дъска с пирони в двата края. Наоколо имаше няколко такива. Очевидно са били използвани за барикадиране на входа.
— Защо не вземеш и ти една? — прошепна Роланд.
Джейсън поклати глава. Защо му е оръжие, щом не вярва, че вътре се крие опасност. Не искаше да вярва, че има.
Бутна вратата. Тя се отвори. Отвътре го лъхна хладен въздух, който накара кожата му да настръхне. Пристъпи крачка напред.
През вратата и прозорците влизаше достатъчно светлина за да види, че вдясно е барът, а вляво — огромната трапезария. Насочи се към трапезарията. Беше празна, ако не се броят бояджийската стълба, сандъчето с инструменти, няколкото кутии и буркани, прахосмукачката и метлата, скупчени близо до стената. Нищо не помръдна.
— Дана — провикна се той.
Гласът му прозвуча кухо, сякаш беше извикал името й в пещера.
Отговор не последва.
Наистина ли го бе очаквал, попита се той.
Погледна надясно. На пода, пред дългия барплот, лежеше празна бутилка водка. Да не би Дана и Роланд да са пили? Може и двамата да са се напили. И така да е започнало всичко.
Защо да не попита Роланд за бутилката? Но не желаеше да чуе гласа си отново — не искаше никой да чуе повече гласа му.
Заедно с Роланд той пристъпи по-навътре в трапезарията. На стената отвъд стълбата имаше врата — от онези по кръчмите в уестърните. Той я блъсна и влезе в кухнята.
По линолеума на пода личаха ръждиви стъпки — може би шест-седем — от бос ляв крак. Малък крак. Кракът на Дана? Стъпките започваха от засъхнала локва кръв в далечния край на кухнята и избледняваха към мястото, където бе застанал Джейсън.
Близо до локвата кръв имаше пакет брашно. Подът зад пакета бе покрит с бял прах.
— Какво е всичко това? — прошепна Джейсън.
— Кръвта е на онези, дето са убити в четвъртък.
Господи, ченгетата не са ли разчистили, помисли си Джейсън. Ако те не го сторят — кой тогава?
— Ами брашното?
— Заварихме го тук — отвърна Роланд също шепнешком.
— Отпечатъците от стъпките?
— Не знам.
— Нямаше ли ги?
— Мисля, че не.
— Дана с обувки ли беше?
— Разбира се. Поне последния път, когато я видях, беше с обувки — Роланд посочи към една отворена врата. — Мазето е там долу.
Джейсън тръгна бавно и стъпваше внимателно, за да не вдига шум. Но знаеше, че ако има някой долу — някой жив, — този щеше да го е чул, когато извика Дана. Щеше да е чул дори и тихия разговор в кухнята.
Надзърна надолу по дървеното стълбище.
Беше тъмно като в рог.
Надяваше се електричеството на ресторанта да е пуснато и се сети за лампата и прахосмукачката, които бе видял. Щракна копчето до вратата. Долу се появи светлина.
— Искаш ли да остана тук горе и да пазя? — попита Роланд.
— Какво да пазиш? Хайде да слизаме?
Джейсън тръгна по стъпалата. Те изскърцаха под тежестта му. Представи си как някое се счупва и той пропада. Или още по-лошо — някой се крие под стълбището и сграбчва глезена му.
По средата на стълбата се спря и се наведе. Така виждаше почти цялото мазе. Отпред бяха наредени няколко секции с празни полици. Бяха пригодени за бутилки с вино и други ресторантски запаси. Отляво по тавана минаваха тръби и водеха до пещ в другия край на помещението.
Никаква Дана.
Никой.
Това виждаше.
Спусна се бързо надолу, отдалечи се от стълбите и погледна назад. Зад него нямаше никой.