— Точно така.
— О, Господи! Кога е станало?
— Снощи.
— Господи! Та тя на колко е? Осемнайсет? Деветнайсет?
— Деветнайсет.
— Господи! Та тя бе единствената му дъщеря.
Джейк усети как кръвта му се смразява. Кими. Божичко, ами ако това бе Кими? Как може да продължи да живее човек, ако нещо подобно се случи с детето му?
Извърна се и се загледа към другата маса. Тялото бе покрито със синкав чаршаф.
— Това Смелцър ли е? — попита той като избягваше да се оглежда.
— Това е Роналд Смелцър. Ще стигна до Пеги Смелцър по-късно днес.
Аз убих този човек, помисли си той. Искаше да почувства вината, за да разсее мислите си от ужасната представа, че Кими можеше да е мъртва.
Аз убих този човек. Той е мъртъв заради мен.
В съзнанието му изплуваха образите. Чудесно. Ето — Смелцър надига глава, парче от кожата на жена му се вее между зъбите му, той бавно посяга към пушката.
— Никога не съм се сблъсквал с подобно нещо — отбеляза Стийв и изтръгна Джейк от унеса.
Стийв отметна чаршафа.
Смелцър лежеше по корем. Куршумите на Джейк бяха оставили пет рани там, където бяха излезли през гърба и разкъсали шията му.
— Добри попадения — отбеляза Барни.
Джейк стоеше загледан в разреза — от врата, надолу по гръбнака, през дясната буза на задника и бедрото, чак до глезена на десния крак. Отстрани на суровия безкръвен разрез имаше ивица синьо-сивкава кожа, широка около сантиметър.
— Какво е това? — попита Джейк.
— Нещо като загадка — отвърна Стийв.
С върха на пурата той посочи дупката при глезена — голяма колкото двадесет и пет цента, — и попита Джейк:
— Знаеш ли нещо за това?
Джейк поклати глава.
— Когато го съблякох днес сутринта, я открих заедно с обезцветяването, което виждаш тук. Откровено казано, не разбирам за какво става въпрос. Натъртването обикновено се причинява от травма, която разкъсва капилярите под кожата. Затова се запитах какво може да е ударило мъжа така, че да остави синина по протежение на цялото тяло.
— Нещо еластично? — предложи Джейк.
— Камшик или маркуч? — намеси се и Барни.
— Хрумнаха ми тези неща. Но проблемът е, че по епидермиса не се забелязват следи от нараняване както, ако човекът е бил ударен с такова нещо. А раната при глезена съвсем възбуди подозренията ми. Затова, като започнах от глезена, направих разрез и проследих пътя на улея чак до врата. Открих разделение от около два сантиметра по продължение на цялата рана. Съединителната тъкан под кожата и мускулите вече не беше цяла. Сякаш нещо, дебело около два сантиметра, насила е повдигнало кожата отвътре.
— Какво ще рече всичко това? — не се стърпя Барни.
— Нещо е влязло в тялото на този мъж през раната при глезена и си е прокарало път чак до врата.
— Искаш да кажеш нещо живо?
— Точно това имам предвид.
— Глупости!
Стийв изтърси пепелта от пурата. Тя падна в канала на пода. Той продължи:
— Открих и сериозно увреждане на мозъка. Все едно, че нещо го е дъвкало.
Джейк се загледа в трупа.
— Искаш да кажеш, че нещо си е пробило път през тялото и е нападнало мозъка?
— Така изглежда.
— Господи! — промърмори Джейк.
— Добре, де — обади се Барни. — А къде е това нещо?
— Изчезнало е.
— Как така е изчезнало?
— След като мъжът е починал, то си е прегризало път през хранопровода. Оттам е отишло в стомаха. Направило е отвор в стената на стомаха и, като е минало през дебелото черво, е излязло през ануса.
— Майтапиш се — не се сдържа Барни.
Стийв загаси пурата в металната решетка на канала.
Вдигна чифт спортни гащета, обърнати наопаки — седалището им бе изцапано с изпражнения и кръв.
Барни сбръчка нос.
Стийв вдигна чифт джинси, също обърнати наопаки. По десния крачол личеше тънка диря, която при маншета почти изчезваше,
— Майтапя ли се?
Барни невярващо заклати глава наляво-надясно.
— Какво може да направи такова нещо? — обади се Джейк.
Стийв сви рамене. Единият край на устата му се изви в усмивка.
— Амбициозна змия?
— Много остроумно, няма що! — обади се Барни.
— Нямам никаква представа какво е, но поне по форма напомня на змия.
— Никога не съм чувал змии да вършат подобни неща.