Выбрать главу

— Така е — съгласи се Стийв.

— Бил ли е жив Смелцър, когато това нещо е влязло в него? — обади се Джейк.

— Определено.

— Откъде знаеш?

— От количеството загубена кръв и тази по десния му чорап. Съдейки по степента на съсирване на кръвта при раната на глезена, бих казал, че това нещо е влязло в него минути, преди да умре Смелцър.

— И е напуснало тялото му след смъртта? Това пък откъде знаеш?

— Пак от количеството кръв. Има много малко в участъците, през които е гризало, за да мине.

— По дяволите. Все едно сме в Зоната на здрача — не се стърпя Барни.

— Какво е твоето обяснение? — попита Джейк.

— Не знам — отвърна Стийв безпомощно.

— Говорим за мъж, който простреля жена си в главата и започна да я яде. И ти казваш, че минути преди да се нахвърли отгоре й, това змиеподобно нещо си е прокарало път през глезена и го е ухапало по мозъка.

— Точно така изглеждат нещата.

— И след като го застрелях, то… е напуснало тялото му?

— Не го ли забеляза случайно? — обади се Барни.

— Не се застоях дълго. Огледах набързо ресторанта, да не би да има трети човек, и се отправих към колата да повикам подкрепление. Вероятно ми е отнело около петнадесет минути. Предполагам, че в това време се е измъкнало.

— Нищо не знаем със сигурност — отбеляза Барни.

— Може още да е в ресторанта — предположи Джейк.

— Вече претърсих тук — обади се Стийв. — А също и колата, която го докара. Не исках то да се навре в мен.

Барни се приближи към Стийв. Протегна ръка, хвана с пръсти крачола на белия му панталон и внимателно го повдигна.

— Вече се проверих — заяви Стийв.

Той вдигна и двата маншета високо над глезените.

Барни се наведе, за да огледа още по-отблизо.

— Ами ти? — обърна се той към Джейк.

— Взех си три душа, след…

— Добре. Значи държиш на хигиената. А я сега вдигни крачолите, за да видим.

Джейк ги вдигна до коленете. Барни приклекна до него и го огледа внимателно. След това дръпна чорапите на Джейк надолу.

— Добре, значи сега знам, че вие няма да се нахвърлите върху мен и да ме заръфате.

Джейк кимна и добави:

— Значи не съм единственият, който мисли, че това змиеподобно същество е накарало Смелцър да откачи?

— Звучи налудничаво, но може и да не е.

— Опасявам се, че съм съгласен с Барни. Сякаш е някакво същество, което се поддържа чрез симбиозна връзка с човека, в чието тяло се е настанило. Някакъв паразит, който не просто се захранва от своя домакин, а по някакъв начин, започва да контролира навиците за хранене на човека.

Барни се усмихна криво.

— Освен ако Смелцър не е имал навика да похапва от жена си.

— Значи предполагаме, че е някакво змиеподобно нещо, което се навира в човека, започва да контролира мислите му и го кара да яде човешка плът? Това е, което предполагаме, нали?

— Звучи невероятно. А и при последния ми преглед не ме изкараха луд.

— Ако има друг начин, по който да се тълкува станалото, с готовност ще го изслушам — заяви Стийв.

— Двамата ми приличате на създадени в подсъзнанието кошмарни образи — тюхкаше се Барни.

— Никой от вас не е попадал в подобна ситуация, нали? — уточни Джейк.

— Шегуваш ли се?

— Чувал съм за канибализъм — продължи Джейк, — но никога за змия, или каквото и да е, което се напъхва в човека и го превръща в човекоядец.

— Господа, май има и допълнение към тази история — Стийв извади нова пура от джобчето на бялата си престилка, махна целофана и отхапа края. Изплю парченцето в канала. Прокара език по дължината на пурата. След това я пъхна в уста и запали, преди да продължи. — Вчера ходих до Марлоу по молба на мой колега, Херман Уилис. Голото тяло на двадесет и две годишно момиче е било открито четвъртък следобед. Било е заровено в полето на изток от Марлоу. Могло е никога да не бъде намерено, ако някакво хлапе не отишло да си играе в полето с кучето си. Кучето е надушило гроба. Хлапето се втурнало вкъщи, за да вземе лопата. Вероятно е смятало, че е попаднало на скрито съкровище. Покопало малко, преди отново да се втурне с писъци към дома си.

— Бая трябва да се е изплашило.

— А ето и интересната част. Тялото е било наядено. Доста от кожата е била смъкната, част от мускулите са били ръфани — пурата в ръката на Стийв затрепери. — Имаше следи от нахапване по цялото й тяло. Някои бяха само повърхностни. При други е била откъсвана плът. Тялото е било разрязано по средата. Сърцето откъснато и отчасти изядено. Главата й е… скалпирана. Черепът е бил счупен. Предполагам, с тъп предмет или камък. Мозъкът й липсваше.