— Или иска да я използва, за да си отмъсти — гадаеше Алисън.
— Иска да я начука — отново се обади Хелън.
— Вие двете направо прекалявате.
— Ревнуваме — обясни Хелън. — Съжаляваме, че ние не сме поканени в Рибарската хижа от първокурсник.
— Ще му звънна. Може би ще успее да уреди някоя от вас да излезе с Роланд.
— Не съм себична. Отстъпвам го на Алисън.
Силия извърна глава и погледна Алисън усмихната.
— Да излезем четиримата. Все едно сме още в гимназията.
— Извинявай, но ми се повдига.
— Е, давам си сметка, че Роланд не е толкова привлекателен, колкото Евън, но все пак — събота вечер е. Не искаш да стоиш вкъщи в събота вечер, нали?
— Освен това той определено те харесва — обади се и Хелън.
— Така е — съгласи се и Силия.
— Начинът, по който те разсъбличаше с очи вчера…
Разговорът караше Алисън да се чувства неловко.
— Наистина бих дошла на среща заедно с теб, Силия, но знам, че Роланд има други планове за довечера. Намислил е да сте тримката.
Хелън се изхили.
— Ха-ха — обади се Силия.
Алисън погледна към Хелън.
— Тя мисли, че се шегувам. Хелън, не смяташ ли, че е малко странно. Джейсън, който никога не е звънял на Силия досега — независимо от нейния интелект и красота, — я кани на вечеря точно в деня след случайната й среща с неговия съквартирант Роланд в Търговската алея?
Хелън сложи пръст на дебелата си долна устна и потвърди:
— Наистина е необичайно.
Силия се ухили самодоволно.
— Ще ви кажа, какво ще направя. Ако Роланд се появи на вечерята, ще му дам ключа от къщи и ще му обясня, че двете ми съквартирантки просто умират от възбуда по него — тя намигна на Хелън. — И ще го посъветвам да донесе и чипс.
— Е, как изглеждам? — попита Силия.
Седнала в люлеещия се стол, Алисън остави маркера върху текста от Чосър, който изучаваше от два часа насам. Вдигна глава.
— Много добре.
Превръзката от челото на Силия беше изчезнала. Синият копринен шал около главата й криеше ожуленото място. Шалът бе вързан на възел над лявото й ухо и краищата му се спускаха почти до рамото. Беше сложила огромни обици халки.
— Доста добре, наистина — повтори Алисън.
— Симпатична съм, нали?
— Да, дори направо чудесна.
— Не си личи, че съм повредена стока, а?
— Не. Особено ако човек не знае с каква репутация се ползваш — обади се Хелън.
Идваше от кухнята с кутия бира и пакетче фъстъци. Подаде бирата на Силия.
— Не, благодаря. Пазя си мястото за вечерята.
— Къде е презрамката ти? — попита Хелън.
— Не възнамерявам да се появя в Рибарската хижа с вързана ръка — Силия тромаво помръдна ръката си. — Бинтовах си ръката в лакътя и двете колене.
— Изненадана съм, че имаш дреха, която да може да ги скрие — вметна Хелън.
— Това е, което успях да измисля.
Синята рокля беше с източени ръкави и достатъчно дълга, за да покрие коленете й. Скриваше превръзките, но не съвсем. Алисън забеляза, че те се виждат заради начина, по който лъскавата материя прилепваше към тялото на Силия. Изглеждаше сякаш отдолу има само тези три превръзки и нищо друго.
Силия се огледа.
— Бих предпочела да сложа нещо, което разкрива повече от прелестите ми отпред — призна тя като дърпаше надолу бието около врата.
— Ако нахлузиш целофан може би ще се вижда повече — сподели на глас Хелън и се настани на дивана. — Искаш ли фъстък? — попита тя Алисън като метна един към нея.
Алисън го хвана във въздуха и го налапа.
— Има и още един проблем — продължи Силия, — но не знам как да го разреша — тя се извърна настрани и направи крачка напред. Десният й гол крак се подаде през цепката на роклята. Виждаше се бинтованото коляно. — Опитах се да сваля превръзката, но коляното наистина ме боли без нея.
— Можеш да опиташ с ластичен чорап — предложи Алисън.
— Вярваш ли, че ще го направи? — не се стърпя Хелън.
— Искам да кажа, той знае, че си имала премеждие — обясни Алисън. — Няма да е толкова страшно, ако се види превръзката.
— Той и така и така ще ги види, когато метнеш роклята на пода — отбеляза Хелън.
— Тя няма да си хвърли роклята на пода — апострофира я Алисън. — Роланд внимателно ще я закачи.