— Много сте забавни, няма що. Колко е часът?
Хелън погледна ръчния си часовник.
— Шест и двайсет.
— Добре. Той ще дойде да ме вземе в седем без десет.
Мисля да си пийна едно малко…
— И аз щях да искам да се напия, ако ще излизам на обществено място облечена така — подметна Хелън.
— Ако ти излезеш на обществено място облечена така, хората ще имат нужда да се напият — не й остана длъжна Силия.
Обърна към Алисън.
— Да донеса ли нещо и за теб?
— Да, благодаря. Каквото и на теб.
Силия изчезна в кухнята.
— Господи, изглежда божествено — прошепна Хелън. — Ако поне десет процента приличах на нея… — тя поклати глава и въздъхна. — Животът е тежък, а накрая — умираш.
— Хайде да се обадим да ни донесат пица, след като излезе.
Хелън вдигна дебелите си вежди.
— Е, може би животът не е чак толкова тежък.
След няколко минути Силия се върна с поднос в лявата ръка. Две чаши се мъдреха на таблата.
— Двойна водка — обяви тя, докато Алисън взимаше едната чаша.
— Ще се напиеш, още преди да е дошъл — смъмри я Хелън.
— Само едно питие за премахване болката. А освен това той ще шофира.
Тя постави таблата внимателно на масата, настани се бавно на дивана и вдигна чаша.
Алисън отпи. Питието беше доста силно. Тя погледна към Силия със сериозно изражение на лицето.
— Сигурна ли си, че си готова за тази вечер?
Загледана в чашата си, Силия повдигна едното си рамо.
— Не възнамерявам да спра да живея, само защото някакъв тип ми стори тази гадост.
— Може би се нуждаеш от малко време.
— Да седя и да го премислям ли?
— Според мен доста те е разтърсило.
— Знам.
— Имам предвид — емоционално.
— Алисън е права — обади се и Хелън. — Не можеш просто да се преструваш, че не е станало. Ти за малко не загина, а оня тип умря. Това са все утежняващи обстоятелства.
— Ще се справя, ще видите. Какво се опитвате да направите? Да ми развалите апетита ли? — тя отново отпи. — Ще ми бъде много добре. И ще ми е още по-добре след няколко питиета и вечеря с раци в компанията на симпатичен мъж, който ме харесва, и е готин, макар и първокурсник. Разбирам вашата загриженост, но престанете, а? Бомба съм!
— Питието си го бива — каза Алисън. — Съвсем скоро и двете ще сме бомба.
— Да, но аз ще съм с прекрасен чаровен мъж, а ти ще си с Хелън. Умрете от завист.
— Хей, не говори така — помоли Алисън. — Депресираш ме.
Малко парче от фъстък се удари в челото й и попадна в чашата. Заплува във водката. Тя го извади. Ухилена, го метна в устата си. Солта се бе измила. Извади парче лед от чашата и започна да го изучава.
— Ей, недей — помоли Хелън. — Можеш да нараниш някого с това.
— Права си. Какво ли се чудя?
Тя го метна по Хелън.
Пищейки, Хелън се сви в стола. Трепна, когато кубчето попадна в скута й. Ръката й подскочи. Част от бирената пяна попадна на шията и започна да се свлича към гърдите й.
— Леле…
— Леле… — обади се и Алисън.
— Божичко — замисли се Силия. — Май ще е най-добре да звънна на Джейсън и да откажа срещата. Тук явно ще е голяма веселба тази вечер.
Хелън стисна пакетчето фъстъци с колене. Гледайки надолу, тя дръпна мокрия плат от себе си. Беше със същата избеляла, безформена рокля, с която вчера ходи до Търговската алея. Или може да е друга, помисли си Алисън, но да прилича на онази. Имаше няколко. Обаче трудно се различаваха. Хелън помириса мокрия плат.
— Забелязва се значително подобрение — констатира тя.
— Тръгнаха — провикна се Алисън от люлеещия се стол.
Хелън отвори бавно вратата на стаята си и се огледа. Искаше да се увери, че са сами, преди да се реши да влезе. Доволна от огледа, тя се приближи до Алисън.
— Е, как изглежда той?
— Прилича на актьор от реклама за одеколон след бръснене.
— Хм — Хелън прокара ръка през носа си. — Сигурно е мухльо. Забелязала ли си, че все с мухльовци излиза.
— Не бих казала — колебаеше се Алисън.
— Такива са. Уверявам те. Един ден ще съжалява.
— Надявам се да не й се случи.
— След като излизаш с мухльовци, рано или късно…
— Каква пица ще поръчваме? Със салам? Наденица?