— Имам няколко менюта в чекмеджето.
— Донеси ги.
Седемнадесета глава
Докато слизаше от колата, Джейк продължаваше да трепери. С фенерче в лявата ръка и мачетето, стиснато под нея, той пристъпи към багажника. Няколко пъти ключето се разминаваше с ключалката, преди да успее да го пъхне. Завъртя го. Постави мачетето и фенера вътре, до тубата с бензин, и затвори капака.
На предната веранда на къщата се наложи да хване дясната си ръка с лявата, за да спре треперенето и да отключи вратата. Вътре пусна резето. Сложи предпазната верига. Макар през прозорците все още да нахлуваше светлина, той обиколи хола и запали всички лампи. Докато правеше това, се улови, че проверява прозорците и наднича зад мебелите.
— Железни нерви — промърмори той.
Запали осветлението в кухнята. Провери дали прозорците и задната врата са затворени. Прегъна се в кръста, тъй като кожените панталони бяха прекалено тесни, за да клекне, отвори шкафа и извади бутилка бърбън. Капка пот се откъсна от брадичката му и тупна върху ботуша.
Пристъпи към мивката и откъсна близо метър от хартиеното руло. Попи лицето и гъстата си коса.
После напълни чаша с бърбъна. Отпи няколко глътки и въздъхна, когато усети топлината от питието да се разлива по тялото му.
Взе чашата и тръгна по коридора като по пътя палеше лампите. Влезе в спалнята.
Запали светлината. Огледа се. Завесите бяха спуснати. Вратата към дрешника беше отворена, както я бе оставил. Отпи още веднъж, мина покрай дрешника и се огледа. Заобиколи от другата страна на леглото. Изпитваше неудържимо желание да се подпре на ръце и колене и да надникне под леглото.
Не се смахвай, заповяда си той. Вече си у дома. Това не е проклетият ресторант „Оукуд“, а домът ти. Под леглото няма нищо освен, може би, няколко фъндъци прах.
А и облечен в тези дрехи, щеше да му е много трудно.
След като отпи пак, Джейк постави чашата на нощното шкафче. Свали ципа на коженото яке и го съблече. Синята му риза, потъмняла от потта, бе прилепнала към тялото. Опита се да я разкопчее, но пръстите му така трепереха, че след като се справи с най-горното копче, изхлузи ризата през глава.
Разкопча колана с кобура и го метна на леглото. Револверът подскочи върху дюшека. Не отмести очи от него, докато сваляше ципа на панталоните и ги изхлузи до коленете. Сядайки на леглото, откопча кобура и освободи револвера. Постави го близо до дясното си бедро, наведе се и събу ботушите. Чорапите му бяха като залепнали за краката. Свали и тях. Смъкна тесните панталони до прасците и ги изрита.
На светлината на лампата краката му блестяха от потта. Косата му също бе сплъстена от пот. Разтърка лепкавата кожа на прасците, обърна краката си и ги огледа отзад.
Не се забелязваха никакви рани с големина колкото двадесет и пет цента.
По дяволите, разбира се, че няма да има. Нищо не може да проникне през ботушите и кожените панталони. Поне не, без да го усети.
Джейк се изправи. Задникът му бе оставил потни отпечатъци върху бледосинята кувертюра. Свали подгизналите си слипове.
Добре, побъркал съм се, каза си той.
Взе револвера и застана на лакти и колене. Повдигна края на висящата кувертюра и се взря в тъмното пространство под леглото.
Чифт очи се бяха вторачили в него.
Извика. Насочи револвера към очите. Почти дръпна спусъка преди да разбере, че насреща са очите на Куки — огромната плюшена кукла — чудовище на Кими.
Протегна ръка и я издърпа изпод леглото. Доближи я до бузата си.
Божичко! Ами ако я бях прострелял?
Просто една плюшена играчка, това той знаеше. Но подобно на всички кукли на Кими и тя носеше нещо от детето. Кими сякаш им бе вдъхнала живот. Чуваше как нарежда с ниското си мърморещо гласче: „Искам Куки!“
Джейк усети буца в гърлото си.
— За малко ти се размина, Куки — прошепна той.
Изправи се на крака. С обемистата синя играчка в едната ръка и с револвера в другата той се насочи към вратата. Възнамеряваше да сложи Куки — чудовището обратно в стаята на Кими. Но се отказа. Вместо това я положи на нощното шкафче до телефона.
В отделението на дрешника, което някога ползваше Барбара, все още висеше голямо огледало. Той тръпна вратата и се огледа.
Ще знаеш, ако те е спипало, каза си той.
А може да ти помогне да забравиш. Ако те превърне в канибал…
По краката му не се забелязваха рани. Торбичките на тестисите му се бяха сбръчкали. А пенисът му изглеждаше така, сякаш предпочита да изчезне. Прокара ръка между краката си и провери от двете страни на торбичките и зад тях. Напъха пръст в пъпа си и потрепери, като си представи как показалецът му потъва навътре. Но всичко беше наред с пъпа му. Всичко останало отпред също изглеждаше нормално, макар белегът от раната с нож под дясната му гръд да бе малко по-блед от обикновено.