Обърна се. Погледна през едното рамо, после — през другото. Опипа между влажните бузи на задника си.
Добре си, освен ако проклетото нещо не се е напъхало през ануса, помисли си той. Но нямаше как да го стори, без да мине през кожените панталони, а по панталоните липсваха дупки.
Доволен, че съществото не се е настанила в него, Джейк отпи от бърбъна. Чашата беше почти празна. Отнесе я заедно с револвера в кухнята. Напълни отново чашата и извади от чекмеджето голяма прозрачна пластмасова торбичка за увиване на продукти за фризера.
Чудеше се дали е с всичкия си.
Никой никога няма да разбере за това, уверяваше се той. Щом ще те накара да се почувстваш по-добре — направи го.
Уж е ченге, а се държи като подплашен хлапак.
Пъхна револвера в торбичката и плътно я затвори с ципа по ръба.
Заключи се в банята. Огледа внимателно пода, стените, тавана, мивката и ваната. Пусна душа. Отпи няколко пъти, преди водата да достигне желаната температура. После сложи чашата на тоалетната чиния и стъпи във ваната. Дръпна непрозрачната стъклена врата. Над вградената сапуниерка имаше метален лост за пешкири. Намести дулото на поставения в торбичката револвер между лоста и покритата с плочки стена. Размести оръжието, докато се увери, че няма да падне. Взе сапуна и започна да се мие.
Беше му приятно под силната гореща струя. Джейк си мислеше, че не може да е в по-голяма безопасност. Вратата бе заключена. Беше огледал банята. Вратите около ваната го изолираха и лесно можеше да се окаже с револвер в ръка. Нищо не можеше да го докопа.
В следващия миг забеляза сапунената вода, която се източваше от ваната.
Кожата му настръхна.
Не бръмвай, заповяда си той. В канала има метална решетка. Нищо не може да мине оттам.
Застана на колене. Пръстът му влезе в канала само до първото кокалче. След това усети препятствието.
Добре. Значи няма проблеми.
Само един проблем, човече. И той е в главата ти.
Два часа сам претърсва проклетия ресторант.
Ако щеше да те напада, тогава щеше да го стори.
Не е дошло вкъщи с теб. Вероятно си е намерило нов дом — у оня, дето е нахълтал в ресторанта между четвъртък вечер и днес следобед. Някой щастливец обикаля наоколо с проклетото нещо в гърба си и търси с какво да го нахрани. Дай ни и днес насъщния. Старият Барни. Та той намери сили дори да се шегува. Трябваше да отиде там. Дали след това и той нямаше да подскача при вида на канала в банята.
Джейк остана в банята, докато водата не започна да изстива. Излезе, изсуши се, изпи още една глътка и извади револвера от торбичката. В спалнята се среса и облече халат. Отнесе питието и оръжието в хола. Седна на дивана и кръстоса крака върху масичката. Постави револвера в скута. След това придърпа телефона и набра номера на Барни.
Барни вдигна с думите:
— Хигинс на телефона.
— Тук е Джейк — гласът му звучеше нормално. — Епългейт обади ли ти се?
— Да. Ти беше прав за шофьора на микробуса. Отпечатъците от зъбите и кръвната група съвпадат. При теб какво стана?
— Проверих онези, които бяха на местопроизшествието в четвъртък. Всички са чисти.
— Откъде си толкова сигурен?
— Приложих методът на разсъбличането.
— Сигурно много им е харесало. Обясни ли защо го правиш?
— Почти, Заявих, че Смелцър е бъкал от паразити. Доста охотно се подчиниха.
— Можеше да кажеш, че съм наредил оглед за обрязване.
Джейк не реагира на забележката.
— След като приключих, отидох до „Оукуд“. Някой е влизал там. Вратите отпред и отзад са били насилвани. Намерих пакет брашно на пода в кухнята.
— Пакет какво?
— Брашно. Онова дето се използва за готвене, нали знаеш?
— Някой да не е правил сладки?
— Съмнявам се. Няма фурна. Но имаше отпечатъци от крака. Някой е стъпил в кръвта и е оставил отпечатъци. С бос крак. Може би номер 37. И някой е пресушил бутилката водка, която семейство Смелцър остави на бара.