— Как си обясняваш всичко това?
— Може да е някой скитник. Размерът на отпечатъците от крака обаче ме кара да мисля, че е било момиче. Вероятно няколко хлапета от колежа са си направили купон.
— И никакви признаци от подлата змия?
Кожата по краката и челото на Джейк сякаш се опъна.
— Огледа наоколо, нали?
— Огледах. Повече от два часа претърсвах. Не пропуснах сантиметър.
— И нищо не откри, така ли?
— Не го открих…
— Но има още нещо, нали?
— Да — усети, че въздухът не му достига, и че е леко замаян. Седна по-изправен и пое въздух. — Долу в избата, зад стълбището, намерих шест яйца.
— Яйца?
— Да.
— Кокоши яйца.
— Не, не кокоши яйца.
Барни леко подсвирна в телефонната слушалка.
— Неговите яйца?
— Аз… Да, май неговите. Бяха прозрачни… И меки. Червеникави, но прозрачни… Виждаше се вътре… И във всяко имаше нещо като… малко червейче.
— Поднасяш ли ме, Кори?
— Дребни сиви червейчета.
Барни дълго време не пророни дума. Накрая попита:
— Къде са тези яйца сега?
— Още са си там.
— Оставил си ги?
— Стъпках ги.
— Луд ли си? Мамицата му!
— А какво трябваше да направя? Да ги взема като веществено доказателство ли?
— Можехме да ги дадем за изследване, да разберем…
— Знам. Знам, Барни, но малко се шубелисах.
Последва втора дълга мълчалива пауза.
— Добре ли си? — обади се накрая Барни със загрижен тон.
— Справям се.
— Ти не си човек, дето си глътва езика.
— А, много лесно мога да го сторя.
— Не трябваше да те оставям да ходиш сам. Извинявай. Ще се оправиш ли?
— Разбира се.
— Значи размаза малките гадинки?
— Да. Съжалявам.
— Е, може да е за добро. И какво, мама не се навърташе наоколо, така ли?
— Мисля… То може да е навсякъде, но има голям шанс да е напуснало мястото в някое от хлапетата, които са били там.
— Онези от купона?
— Само предполагам.
— Някакви идеи кои са били?
— Само, че едното е било момиче, а не мога да си представя, че е отишла сама. Вероятно е била с момче. Може да открием отпечатъци от вратите и бутилката с водка. Прибрах шишето, за да го проверим. Но не мисля, че ще ни помогне много. В университета в Клинтън има три хиляди студенти и около петстотин ученици в гимназията. А в нашите досиета сигурно има отпечатъци само на десетина-двадесет.
— Ами ако проверим по метода на събличането всяко проклето хлапе в града? Ще ти помагам при момичетата.
— Да, ще ми се да можехме. Или да вземем отпечатъци от всички. Така със сигурност ще го открием.
— Няма гаранция, че онова е в някое от хлапетата — отбеляза Барни.
— Онова?
— Не знам как да го наричам. Та то може да се е омело, преди децата да са пристигнали. Имаш ли предложение какво да правим?
— Всъщност не. Да държим под наблюдение „Оукуд“. Убеден съм, че съществото се е омело. Но има ли шанс хлапаците да се върнат?
— Много слаб, почти нищожен. А ти най-добре си почини. Ако онова е в някого, може пък човекът да побегне. Така няма да ни виси като проблем на главата. Остане ли да се навърта наоколо, то до ден-два, представи си, може да се окаже, че някой е изчезнал или е убит. Това вече ще е от голяма помощ.
— Каквото и да стане, ще трябва да съобщим на хората.
— Благодаря, че ми напомни! — тросна се Барни.
— Ако аз не го сторя, Епългейт ще го направи.
— Така е. Говорихме, когато се обади. Ще си траем до вторник на обед. Ако не сме го сгащили дотогава, обявяваме пресконференция. Той, аз и ти ще станем знаменитости — Тримата бунаци, които паникьосаха нацията. Боже, колко забавно ще бъде. Най-добре да открием кучия му син дотогава.
— Не мога да стоя и да чакам със скръстени ръце.
— Нямаме за какво да се заловим. Стой кротко, докато намислим какво ще правим. Опитай се да не мислиш за него.
— Добре.
След като затвори, Джейк довърши бърбъна. Отиде в кухнята, за да си приготви нещо за вечеря. Точно белеше картоф над мивката и се сети, че е оставил револвера на дивана. Не отиде да го вземе. Поради някаква причина страхът му се бе изпарил.
Да не би да беше заради бърбъна? Не! По-вероятно е заради разговора с Барни. И от това, че сподели за съществото, за яйцата му и за нахлуването в ресторанта. Особено за нахлуването. Вече не се съмняваше ни най-малко, че съществото си е намерило нов домакин. То не се спотайваше наоколо, дебнейки как да се вмъкне в него. Не се канеше да изскочи от обелките картофи и да го ухапе по врата.