Докато вечеряха, с изненада откри, че Силия все повече и повече го привлича. И се чувстваше отровен от вина. Сякаш предаваше Силия, защото я използваше по този начин. Предаваше и Дана, след като искаше да я смени със Силия.
— Светофарът…
… Е червен, помисли си той. Но бе прекалено късно, за да спре, и затова прекоси кръстовището.
Ръката на Силия се дръпна от врата му.
— По-добре да се съсредоточиш върху шофирането. Ако те спрат в това състояние…
— Права си.
До следващото кръстовище той често поглеждаше в огледалото за обратно виждане.
— Добре ли си? — попита тя.
— Да.
— За какво мислиш?
— За теб.
— За мен, разбира се. Поразен си от моята красота и чар.
Джейсън се усмихна и повтори:
— Красота и чар.
— И си опиянен от нетърпение.
— Доста си проницателна.
— Но кажи наистина — има ли връзка с Дана?
Джейсън усети как нещо в гърдите му подскочи.
— Двамата бяхте неразделни. Изведнъж тя изчезва от хоризонта и се появявам аз. Говори ли ти се за това? Искам да кажа — не е някакъв номер, за да си я върнеш или да я накараш да ревнува, нали?
Точно номер си беше.
Почувства се благодарен на тъмнината, понеже не се виждаше сгорещеното му лице, което вероятно бе алено.
— Въобще не е така — опита се да обясни той. — Скъсахме. Само че не тя ме изостави, а аз нея. Не можех да я търпя повече. Голяма кучка е. Не разбирам какво ме е привлякло първоначално у нея.
Извинявай Дана, помисли си той.
Лайнар, представи си той гнева й. Вярваш на всяка дума, която изрече. За теб съм представлявала единствено момиче за чукане. Но за да сме честни — ти пък за мен беше само един надървен пенис.
Сви по Латам роуд.
— Накрая осъзнах, че нещо не достига — продължи Джейсън. — Искам да кажа — една връзка трябва да е повече от чукане.
— Говориш за две съвършено различни неща — обади се Силия.
— Не знам. Ще ми се поне да харесвам човека, с когото съм, а стигнах дотам да не мога да понасям присъствието й. Тя се оказа лоша, груба, злобна… а не като теб. Ти наистина си привлекателна.
— Да, истински ангел съм.
— В сравнение с нея — да.
Тогава защо те водя натам? Не съм длъжен на Дана. Освен това тя може вече да е и мъртва (почти се надявам… Не!), а и не бива да говоря за нея по този начин. Нищо, че отговаря на истината.
Трябва да направя каквото мога за нея. Поне това й дължа.
А и планът е доста глупав. Няма да даде никакъв резултат.
Така че — ако нищо не стане, закарвам Силия до дома й и тя никога няма да разбере, че е служила за примамка.
А ако даде резултат — за което шансовете са минимални, — така и така никой няма да пострада. Хващаме този тип. Той ни отвежда при Дана…
Или ни отвежда при тялото й, увиснало голо на гредата — обезобразено и безжизнено…
И в двата случая Силия няма да пострада.
Заведи я другаде. Откажи се от цялата идея. Защо не отидете в мотел? Би било чудесно. Не постъпвай така с нея.
— Точно ей там онзи шип се опита да ме смаже — обади се Силия.
— Искаш ли да го разгледаш?
Тя поклати глава.
— Не ми харесва дори да се намирам толкова близо до мястото. Велосипедът ми още трябва да е тук. Не се върнах да го взема.
— Да го приберем сега? Може да го сложим на задната седалка.
Дано се съгласи, замоли се той. Ще приберем колелото и идеята за „Оукуд“ ще отпадне.
— Доста е изкривено. Дори да може да се оправи. Не знам дали го искам. Ще си взема ново, ако реша, че пак ми се кара.
— Сигурна ли си?
— Да.
Джейсън намали, включи мигач и зави по тесния път към ресторанта „Оукуд“. Погледна Силия. Тя го гледаше смаяна.
— Къде отиваме? — прошепна тя.
— Тук има паркинг. Подходящ е, защото е доста изоставен.
— Но онези хора бяха убити тук в четвъртък.
— Да — кимна той. — Четох. Ако предпочиташ да отидем на друго място…
— Не — отрони тя. Не се впусна в повече обяснения.