Роланд прехвърли ножа в лявата си ръка. Изтегли чука от колана и тръгна бавно напред. Приплъзваше краката, защото не смееше да ги отдели от пода. Джейсън го гледаше със зяпнала уста и вдигна ръка, за да се предпази от удара. Роланд замахна и чукът се стовари върху китката. Ръката му се отметна. Роланд нанесе удар с чука с всичка сила върху главата на Джейсън. Чукът потъна само около сантиметър. Като го повдигна, видя вдлъбнатина с размер на четвърт доларова монета и със сплъстена вътре коса. Кръв започна да изпълва дупката. Той замахна още веднъж като се стараеше да уцели същото място. Леко извитият чук изкърти парче от черепа при ръба на първата дупка. Бликна кръв и потъна навътре.
Роланд остави чука загнезден в главата на Джейсън. Отдръпна се, за да се наслади на делото си. Джейсън седеше на пода. Гърбът му бе опрян на вратата, краката — протегнати напред, а ръцете висяха безжизнено отстрани на тялото. Панталоните и долната част на ризата му бяха подгизнали от кръв. Кървящата му глава бе клюмнала напред, брадичката му се опираше в гърдите. Чукът изглеждаше като причудлива шапка, нахлузена за карнавал.
Макар Джейсън да не помръдваше, количеството кръв, което продължаваше да се лее от главата му подсказваше, че още не е мъртъв.
Някои хора не умират лесно, помисли си Роланд.
Мисълта го изненада. В края на краищата Джейсън бе едва втората му жертва, а Дана не му създаде никакви проблеми.
Но знаеше, че е имало и други. И някои бяха умирали доста бавно. Не е кой знае колко мистериозно, каза си той. Спомените за останалите убийства явно принадлежаха на приятеля му. Усмихна се и погали издутината на врата си. Усети как нещото там бавно се размърда и лека вълна от наслада заля тялото му.
Продължавай, каза си той.
Приплъзна се обратно до Джейсън. Като се придържаше за топката на вратата, той разряза гърлото му от ухо до ухо.
Изправи се, измъкна чука и натика дръжката му под колана. Затвори ножа и го прибра в кожения калъф. Но не закопча калъфа. Бръкна в един от предните джобове на джинсите и измъкна белезниците.
Тялото на Джейсън продължаваше да е облегнато на вратата. То се свлече настрани, когато Роланд я отвори.
Роланд загаси лампата, прескочи трупа и затвори вратата.
Отначало краката му се пързаляха по пода. Но след всяка следваща крачка ставаха по-устойчиви. Спря се на прага на нишата и изчака очите му да свикнат с тъмнината.
Докато стоеше там, усети няколко предпазливи помръдвания, които отново му доставиха наслада. Приятелят му. Намеци за влудяващия екстаз, който ще му достави само след няколко минути. Прокарвайки език по пресъхналите си устни, се зачуди защо не му даде една хубава „инжекция“ за унищожаването на Джейсън.
Зачуди се, а после разбра. Джейсън просто пречеше. Беше препятствието, а не — целта. Получаваш мъничко за това, че се справи с него. Голямото удоволствие се пази, когато доставиш Силия.
Напълно логично, помисли си той и усети как получава дребна насърчителна награда.
Не знаеш, помисли си той. Или, по дяволите, знаеш. Това са нещата, които ми допадат. Винаги съм мечтал да върша точно такива неща, но никога не ми стискаше, докато ти не се появи. Всъщност нямам нужда от твоите инжекции, за да се зареждам.
Но пък инжекциите бяха върхът.
Да. Да. И предстоеше след малко да получи още една.
Сърцето му биеше лудо, устата му бе пресъхнала, едвам дишаше, а пенисът му набъбваше.
Време беше. В тъмнината вече успяваше да различи някои предмети; неясното очертание на масичката с бутилките и чашите върху нея, дългия плот на бара и крайчето на нещо тъмно — вероятно одеялото на Джейсън, — слабо осветено от сивата светлина, която проникваше през прозореца.
Но не виждаше Силия.
А тя трябваше да е там. Заспала върху одеялото.
Нито пък я чуваше. Долавяше само ударите на сърцето си и тежкото си дишане.
Там трябва да е, освен ако не ни е чула в кенефа, уверяваше се той.
Но ние не вдигахме много шум. Джейсън бе съвсем тих. Нямаше какво да се чуе освен, може би, няколко тупвания. Ако е била добре накъркана, трябва да ги е проспала.
Роланд докосна калъфа на ножа. При допира с дръжката му стана приятно. Остави ножа в калъфа. Известно време нямаше да му е нужен.
На първо време му трябваха единствено белезниците.
Избърса ръцете си колкото се може повече от кръвта на седалището на джинсите.