Държеше едната халка в дясната ръка. Остави другата халка да се люлее свободно и тръгна напред.
Босите му крака шляпваха всеки път, когато ги откъсваше от пода. С всяка следваща крачка сърцето му биеше все по-лудо и му бе по-трудно да диша. Пот щипеше очите и се стичаше по бузите. Вървеше леко приведен напред, за да облекчи болката от възбудения пенис, притиснат от джинсите. Ухили се. Изпитваше наслада, а дори не получаваше нови насърчавания от приятеля си. Те предстояха.
Спря при ръба на одеялото. Продължаваше да не вижда Силия.
Ами ако я няма!
В следващия миг я чу. Дишаше бавно и дълбоко.
Роланд се наведе. Пресегна се внимателно и ръката му напипа одеялото. Усети нещо под меката материя — вероятно крак. Помисли си, че Силия навярно се е завила, след като е легнала.
Роланд се придвижи на колене, за да застане отстрани на Силия. Посегна към крайчето на одеялото, намери го и го повдигна. Докато я развиваше, тя промърмори нещо, но не се събуди.
Въпреки тъмнината вече я виждаше. Беше гола. Проникваше достатъчно светлина, за да придаде на кожата й неясен, мъгляв оттенък. Лежеше по гръб. Краката й бяха леко разтворени и голи, като се изключи по-тъмната част — там, където бяха завити от коленете надолу. На сантиметри от коляното на Роланд дясната й ръка лежеше отметната настрани. Загънатият лакът беше леко прегънат и дланта й със свити пръсти почти докосваше бедрото. Другата й ръка бе пъхната под главата вместо възглавница.
Роланд се загледа в тъмното петно между краката й. Не бе окосмена като Дана. Вероятно се подстригва, мина му през ума.
Вторачи се в гърдите й. Бяха като неясни възвишения, а на върха — по-тъмни. Леко се надигаха и отпускаха, докато дишаше.
Пресегна и докосна по-близката гърда. Беше така мека. Като кадифе. Дори зърното. Но то като че ли се стегна при досега му и стана по-кораво.
Дишането на Силия се промени.
— Здравей — прошепна тя с дрезгав глас. — Къде се забави?
Роланд стисна гърдата й, след това отдръпна ръка.
О, Господи! Колко бе възбуден! Нещо напираше в него. Вълни го разтърсваха.
— Джейсън? — чу се гласът на Силия.
— Джейсън не е тук. Джейсън… — и изведнъж Роланд чу собствения си глас да крещи. — ДЖЕЙСЪН БЕШЕ ЗАЕТ С ТОВА ДА УМИРА!
Той сграбчи китката й и щракна халката.
В следващия миг, преди Силия да успее да започне да се бори или крещи, той щракна другата халка около китката на лявата си ръка.
Двадесета глава
Алисън се събуди. Слънчевата светлина огряваше леглото й. Топлият бриз, който влизаше през отворения прозорец, ухаеше на цветя и трева. Някаква птица грачеше с дрезгав глас. Сякаш бе ядосана от приятното чуруликане на съседите й. Някъде в далечината прокънтяха камбаните на църквата. Алисън си представи пеещите богомолци: „… и ще се срещнем на красивия бряг…“
Чувстваше се добре и се протегна под чаршафа. Отметна го и с изненада установи, че е сложила новата синя нощница.
Възнамеряваше да я облече при специален случай. Може би тази нощ по някакъв начин беше специална.
Сети се как се качи в таванската си стая, след като с Хелън поиграха карти и гледаха телевизия. Седна на бюрото и се загледа в снимката на Евън, окачена на таблото й за съобщения. Докато мислеше за него, я обхвана чувство на самота и празнота. Вероятно и в момента бе с Трейси Орган-Морган. Копеле! В стремежа си да го нарани, откачи всички снимки. Започна да къса една от тях на парченца. На снимката двамата с Евън се държаха за ръце. Силия я бе направила преди две седмици на моравата зад аудиторията „Бенет“. Евън беше с тениска с надпис: „Поетите го правят с ритъм.“ На лицето му имаше глупаво изражение. Защото вместо да ги насърчи с обичайното „А сега кажете мармалад!“, Силия бе изтърсила: „Кажи — аз съм коварен лингвист!“
Алисън късаше снимката, хвърляше късчетата в кошчето и ридаеше. Не можеше да си представи да унищожи друга. Затова събра останалите на купчина, притегна ги с ластик и ги скри в горното чекмедже на бюрото.
Все така наскърбена, се съблече и отвори гардероба. Възнамеряваше да сложи обикновена нощница, но новата — синя и лъскава — попадна пред погледа й. Нямаше причина да я пази. Нямаше за кого да я пази. Защо тогава да не й се наслади? Нахлузи я и въздъхна, когато усети как материята се плъзга по кожата й. Избърса очи и се огледа в огледалото. Гърдите й ясно се виждаха под прозрачния плат. Размърда се, така че единият от тънките ширити се плъзна по рамото. Изяж си сърцето от мъка, Евън, помисли си тя. Ще си глътнеш езика, ако някога ме видиш така, но това няма да те огрее. Малшанс, глупако.