Спомените донесоха част от снощната болка и отнеха малко от удоволствието й да лежи в огряното от слънце легло и да усеща лекия бриз.
Алисън се надигна и отиде до прозореца. Навън всичко изглеждаше много красиво. Трябва да направи нещо, да намери начин да се забавлява. Неделните дни бяха чудесни, преди да се появи Евън, и можеха отново да станат такива.
Денят изглеждаше прекрасен за разходка. Да отиде в заведението на Джак и да хапне една от онези сърповидни кифли с пълнеж от сирене, наденичка и яйца. Да забрави за ученето, да купи нова книга — някой нашумял трилър. По-късно, с книгата и радиото да седне във вътрешния двор и да прекара няколко часа на слънце. Или да отиде до парка и да се попече, да се разходи до потока. Там поне никой няма да те закача. Дворът сигурно щеше да е препълнен в ден като днешния. Зависи. Какво предпочитащ — да си сама или да има хора и, може би, да срещнеш някого? Ще има доста момчета на двора. Е, добре. Ще реши, когато му дойде времето.
Прекоси спалнята и отново усети колко приятно материята на нощницата гали кожата й. Настроението й се подобри.
Какъв беше онзи разказ на Хемингуей? Някакво хлапе, вероятно Ник Адамс, си ляга една вечер в лошо настроение, защото се е разделил с приятелката си. Или я беше видял с някой друг? Важно беше последното изречение. Легна си като се чувстваше съвсем кофти. А на другата сутрин бе буден цял половин час, преди да се сети, че е с разбито сърце.
Страхотна история.
Ник Уинстън не знаеше какво говори, когато се нахвърляше срещу Хемингуей.
Защо не намине покрай Уоли довечера? Може да срещне Ник?
Наистина ли искаше да го види?
Изхлузи нощницата през главата, сгъна я внимателно и я постави в чекмеджето на гардероба. Натърка подмишниците си с дезодорант. Прииска й се да се изкъпе. Не, по-добре да го запази за следобеда, след като приключи с печенето.
Сложи пликчета и облече жълтата рокля без ръкави. Обу сандалите. Взе чантата и излезе от стаята.
На площадката в края на стълбището към тавана влезе в банята. Използва тоалетната, изми се, изчисти зъбите си, среса се и излезе.
Завари Хелън да седи по турски на килима в хола. Пред нея лежеше разтворен вестник. В скута на доста парцаливата й розова нощница бе разтворена кутия с понички, обилно поръсени с пудра захар. А на пода, до коляното й, имаше чаша с кафе.
— Ехо! — поздрави я Хелън като вдигна глава.
— Добро утро.
— Изглеждаш доволна.
— Предоволна. А как си ти в това прекрасно утро?
— Според теб е чудесно, така ли?
— „Господ в небесата, мир на земята…“
— Ей, какво ти става. Да не се е вмъкнал някой посред нощ в спалнята ти?
— Де такъв късмет.
Хелън поднесе кутията към Алисън.
— Поничка?
— Благодаря. Ще отида до заведението на Джак, за да хапна от кифлите с наденичка. Ще дойдеш ли?
Хелън поклати глава, а бузите й се раздрусаха.
— Не. Ще трябва да се облека.
— Можеш да си метнеш шлифера.
— Как ли пък не.
Отхапа от поничката. Трохи и захар се посипаха по оголените й гърди и в гънката между тях.
— Силия стана ли?
Хелън сви рамене. Дъвка известно време и отпи от кафето.
— Силия може да е станала или не, но каквото и да е направила, то не е тук.
— Не се е върнала?
— Излиза, че си е намерила по-подходящо убежище за през нощта.
— Значи нещата вървят добре.
Хелън завъртя очи.
— Вероятно са се харесали с Джейсън — продължи Алисън.
— Не е задължително. Може да са катастрофирали.
Алисън се престори, че не е чула забележката.
— Дано да се превърне в нещо хубаво.
— Превърнало се е в оргия.
— Не. Искам да кажа, тя се преструва, че й доставя удоволствие да преспива с когото й падне. Но това започна да се случва, едва след като скъсаха с Марк.
— Да, оттогава започна да не подбира.
— Наистина ще е хубаво, ако срещне подходящ мъж.
— Ама защо точно първокурсник?
— Явно има нещо у него — заобяснява Алисън, — защото иначе нямаше да се задържи цяла нощ. Почти никога не го прави.
Ухилена, Хелън попита: