Ако имаше акъл, щеше да се съблече, преди да се справи с Джейсън.
Чувстваше се като в капан.
Трябва да има изход. Мисли!
Където има проблеми, има и разрешение. Трябва да има.
Проблемът — не мога да напусна мястото с окървавени дрехи. Не мога да си тръгна гол. Не мога да облека роклята на Силия.
Защо това е проблемът? Защото, ще ме арестуват, ако ме види не който трябва.
Разрешението?
Очевидно! Не допускай да те видят. Остани тук. Да кажем — до три сутринта.
Някой може да дойде. Като оня тип вчера.
Роланд потрепери.
Оня тип вчера.
Оня тип знаеше.
Роланд бе вътре в ресторанта не повече от десет минути, когато чу колата и изтича до прозореца. От колата излезе мъж с ботуши и кожени дрехи. Мъж с револвер и мачете. При вида му ледени тръпки побиха Роланд. В главата му се появиха спомени за други мъже, в други времена, облечени в защитно облекло и с оръжие: брадви, сърпове, саби, дълги ножове. Други мъже, които знаеха — точно както и този мъж.
Объркан и ужасен, Роланд побягна през задната врата на ресторанта и се скри в полето. Залегна сред плевелите. Изчака паниката да се разсее и чак тогава изпълзя. Заобиколи ресторанта и се настани на място, от което виждаше паркинга.
Кой беше този мъж?
Един от кортесите.
Какво, по дяволите, означава кортес, зачуди се Роланд. Изведнъж съзнанието му се изпълни със спомени за човешка касапница. Брадати войници със саби и бойни брадви съсичат индианци под кървавочервено небе. В далечината стърчеше странна пирамида. Образите изчезнаха така бързо, както се бяха появили.
Онзи Кортес, помисли с Роланд. Господи! Сети се за статия, която прочете в Нешънъл Джиографик преди няколко години. Родителите му бяха абонати и той винаги разлистваше списанието, за да открие снимки на туземки с оголени гърди. Въпросната статия привлече вниманието му и той я прочете. Разказваше за ацтеките. Не само как предлагали сърцата на жертвите си на Бога на слънцето, но и как изяждали пленените бойци. За най-голям деликатес се считал мозъкът и той винаги бил заделян за висшите жреци.
Авторът на материала теоретизираше, че живеещите в примитивни цивилизации, като ацтеките, стигали до канибализъм, защото се нуждаели от протеини, а нямали добитък. Грешеше, помисли си Роланд и се ухили. Боже, само на колко грешен път бе авторът. Ацтеките са имали „приятели“ в гърбовете си!
А Кортес с конквистадорите ги бе направил на кайма.
Значи затова онзи тип, дето се вмъкна в ресторанта с мачетето, е кортес. Човекът, който знае и следователно заплашва съществуванието на моя приятел, и моето.
Легнал сред плевелите в полето, Роланд разбра защо се страхува толкова от този мъж. Мъжът трябва да бъде убит, но не изпита желание да се опита. По-добре да продължи да се крие.
Когато мъжът най-после си тръгна, Роланд се върна в ресторанта. Слезе в мазето. Като видя лигавата каша на бетона под стълбището, се разтрепери от гняв и тъга заради стореното от кортеса.
Ще му го върна, закани се той.
Не, прекалено опасен е. По-добре да бяга надалеч от някой, който знае толкова много. Ще напусне града.
Но не довечера. Днес остава заради Силия.
Ами приятелката й? И нея я искам.
Ще видим.
Тя си заслужаваше риска, мина му през ума. Сети се как изглеждаше, когато я видя на Търговската алея. Бе с прекрасно, невинно лице, облечена в гащеризон с цип отпред и от хубав плат, който така добре очертаваше гърдите й.
Приятелят му помръдна и Роланд усети гореща тръпка на удоволствие.
Съвзе се от транса и видя, че стои пред намотаното одеяло и окървавените дрехи. Пенисът му бе щръкнал, но бързо клюмна, когато Роланд съобрази в какво положение се намира.
Ако остане тук, за да изчака тъмнината, рискува да бъде намерен от кортеса, в случай че оня пак дойде.
Ще измисля нещо, насърчи се той.
Опъна одеялото, метна тениската, джинсите и роклята на Силия отгоре, загъна краищата и отнесе вързопа в тоалетната. Въздухът там бе тежък от миризмата на кръв и изпражнения. Дрехите изпаднаха, когато разтвори одеялото и покри с него трупа на Джейсън.
Над мивката имаше огледало. Като се изключи бледата кожа около очите, сякаш снощи бе нахлузил предпазни очила, лицето му бе цялото в засъхнала кръв, която вече бе придобила червеникавокафяв цвят. Кичури коса бяха прилепнали към челото. Нещо бе залепнало за веждата. Взе го и то остана лепнато за пръста. Отметна го с нокътя на палеца и то се закачи на стената под огледалото.