Отпред имаше кола. Бързо я настигаше, затова включи сирената и фаровете. Колата се дръпна встрани и той префуча край нея.
След секунди зърна бензиностанцията. Потупа джоба на униформените панталони, за да се увери, че има дребни. Чу се звън на монети. Разбира се, че имаше. Нали провери, преди да излезе от къщи. Знаеше, че ще се наложи да се обади на Барни, ако получи „повикване“. Джейк смяташе, че цялата процедура е много усложнена, но Барни настоя, за да се запази тайната, да не се използва радиото на колата.
Поради някаква причина Джейк бе очаквал да мине деня, без да се наложи да използва монетите.
Не познах, помисли си той.
Е, поне повикването дойде в подходящ момент.
По дяволите! Сигурно някой е намерен мъртъв, а ти единствено мислиш за това как си се отървал от „Оукуд“.
Прекоси пътя, влетя в бензиностанцията и закова пред двата телефонни автомата. Изключи сирената, освободи от скорост, остави двигателя включен и отвори вратата. Извади монета от четвърт долар и изтича до телефоните.
На автомата отдясно имаше бележка, че не работи.
Изруга. Сграбчи слушалката на другия и се заслуша. Чу се сигнал, който показваше, че този работи. Ръцете му така силно трепереха и знаеше, че ще му е трудно да напъха монетата в улея. Затова я притисна колкото се може по-близо до процепа и я приплъзна като натискаше ръбчето й към гладката метална повърхност, докато монетата не падна вътре. Чу сигнал „Свободно“.
Набра колкото се може по-бързо номера.
Телефонът не бе приключил с първото си иззвъняване, когато Барни вдигна.
— Джейк, може и да е напразна тревога. Не искам да правиш прибързани заключения.
Нещо в гласа на Барни не беше както трябва. Звучеше стегнати премерен и не говореше с обичайното си провлачване.
Нещо лошо е, помисли си Джейк. Нещо много лошо.
Не желая да го чуя!
— Барбара се обади. Разтревожена е за Кими. Момиченцето е изчезнало от тринадесет нула нула часа.
Джейк погледна часовника. За миг нямаше представа защо го прави. След това се сети, че иска да разбере колко е часът. Два и тридесет и пет. Кими я нямаше от…
— Джейк?
Не отговори. Кими я нямаше от… Тринадесет нула нула означаваше един часа, нали така?
— Сигурно се е зашляла нанякъде — продължаваше Барни. — Нали ги знаеш какви са децата. Няма причина да смятаме, че е свързано… с другата история. Джейк?
— Да. Тръгвам.
— Дръж ме в течение.
Джейк затвори. Вдървено се върна при патрулната кола. Подкара.
Кими.
Добре е, убеждаваше се той. Трябва да е добре. Просто се е зашляла. Може и да се е загубила.
Представи си как Роналд Смелцър на колене в кухнята къса със зъби плът от корема, но не на жена си, а на Кими. Изпищя „Не!“ и прогони видението от главата си.
Тя е добре. Никой не я е хванал. Просто е тръгнала да се разхожда или нещо подобно.
Няма я от повече от час и половина.
Мерна му се как Харолд Стандиш отваря вратата, шеговито вдига ръце и казва: „Не стреляй!“ Джейк доближи револвера до челото му и размаза мозъка на копелдака. Барбара се появи тичешком. Облечена бе в синьото копринено кимоно. Извика: „Не сме виновни!“ Три куршума се врязаха в гърдите й. След това Джейк сложи дулото в устата си и натисна спусъка.
Точно това ще стане, задници такива, мина му през ума. Точно това ще стане, ако нещо се е случило с Кими.
По-добре да се успокои.
Майната му на всичко.
Копелета такива, защо не сте я гледали?
Сви към къщата и спря зад играчката на ББ като едвам се въздържа да не я бутне. Изскочи от колата и се отправи към входната врата.
Дясната му ръка стискаше обкованата с лешниково дърво дръжка на Смит и Уесън калибър 38. Дръпна предпазителя.
Какво правя?
Отдръпна ръката си и я сви в юмрук.
Вратата на къщата се отвори, преди да натисне звънеца. Барбара — бледа, със зачервени очи, — се хвърли на гърдите му и обви врата му с ръце. Той я отблъсна. Тя изглеждаше изненадана, обидена, обвиняваща.
— Как стана? — попита Джейк.
Барбара поклати глава.
— Не знам — изхленчи тя. — Седеше на стъпалата на верандата. Точно се бяхме върнали от ранен обяд. В Рибарската хижа. И през цялото време на връщане се цупеше, защото не й позволих да си поръча сладолед. Вече беше изяла парче шоколадова торта и не исках да й прилошее. Не ме гледай по този начин!