— Извинявай — промърмори Джейк, но не смени погледа.
Извинението му не беше искрено. Идеше му да я сграбчи за реверите на блузата и да я удари във вратата. Сладолед. Кими е искала сладолед, а Барбара решила да се прави на важната майка и й отказала. И сега детето бе изчезнало.
Барбара подсмръкна. Избърса нос с опакото на ръката.
— Все още нацупена, се настани на стълбите и заяви, че няма да влезе вътре. Оставих я. Искам да кажа — нали знаеш каква става? А и аз какво можех да направя? Да я изтегля вътре за ушите? Затова я оставих. Реших, че сама ще дойде след няколко минути. Но когато се забави, излязох да я прибера и тя беше изчезнала. Съжалявам, ясно ли е? Господи! Та тя е и моя дъщеря!
— На надгробния й паметник можем да напишем: „Мама не ми позволи да ям сладолед.“
— Лайнар такъв! — изкрещя тя.
Хвърли се към Джейк с нокти, насочени към лицето му.
Хвана я за китката на едната ръка и здраво я стисна. Когато видя другата й ръка да се насочва към него, рязко изви китката. Барбара залитна назад. Стовари се по задник върху мраморния под на фоайето. Скри лице в ръце. Претърколи се и се сви на кълбо.
Джейк влезе, затвори вратата с ритник и застана над нея.
— Къде е онзи малоумник, за когото се омъжи?
— Той… търси Ким-и-и-и…
Джейк остана загледан в нея. Тя така силно ридаеше, че цялото й тяло се тресеше.
— Надявам се, че си щастлива. Не ти стигна дето ме заряза, ами трябваше… Щеше ти се да е умряла ли? Сигурен съм, че все се е пречкала. Е, сега вече, може би, няма да се налага да се съобразяваш с нея. Това вероятно ще ти допадне.
Барбара още повече се сви.
Защо не я ритнеш няколко пъти, помисли си Джейк.
Изведнъж му призля.
Какво правя, мина му през ума. Кими е някъде и вероятно всичко ще е наред, ако я открия навреме. А аз стоя тук и тормозя жената, която някога обичах.
Почувства се така, сякаш огромна черна пелена се е вдигнала от съзнанието му.
Наведе се и докосна Барбара по голото рамо. Тя трепна.
— Хайде — каза той. — Съжалявам.
Тя продължи да ридае.
— Няма откъде да си знаела какво ще стане — продължи той като я галеше по ръката. — Знам, че обичаш Кими. Знам, че никога няма да направиш нещо, за да я нараниш.
— Ще се… самоубия — изхлипа тя.
— Всичко ще е наред с Кими. Разстроила се е и сигурно е решила да избяга. Знаеш какви са децата — Джейк си даде сметка, че повтаря безсмислените утешения на Барни. — Може да е отишла при някоя приятелка.
Барбара поклати глава.
— Ние… Не… Звъняхме на всички.
— Всичко ще е наред. Ще я намеря. Обещавам.
— Мислиш, че… някой я е отвлякъл?
Точно това мислеше той. Някой бе отвлякъл Кими. Някой със звяр в гърба си.
— Хайде да не прибързваме — каза той. — Сигурен съм, че Кими е жива и здрава. Провери ли навсякъде в къщата? Може да е влязла, без да я видиш, и…
— Навсякъде. Стаята й, килерите… Навсякъде.
Барбара се изтърколи по гръб. Избърса бузите си и отпусна ръцете си на пода. Вторачи се в тавана. Вече не плачеше, но дишането й продължаваше да е затруднено. Зелената й блуза се бе поразтворила отпред. Късата й пола се бе усукала около бедрата. Приличаше на жертва на нападение, само дето не бе насинена или окървавена. Или поне не там, където се виждаше, помисли си Джейк.
Хвана я за ръката и нежно я стисна.
Тя го погледна, но бързо отмести очи.
— Търсихме я навсякъде — пророни Барбара. — Обиколих всичките съседи. Никой не я е виждал. Харолд излезе с колата да я търси — тя подсмръкна. Отново избърса очите си. — Все си мислех, че ей сега ще се върне с Кими. Молех се. Но той се върна без нея. Тогава се обадих в полицията. Говорих с Барни. Той бе… много мил. Винаги съм го мислила за особняк, но сега бе много мил.
— С какво беше облечена Кими?
— Блузка с къс ръкав. Розова. Зелена пола. Розови чорапки и черни обувки. И… герданчето, което ти й даде. Мънистеното. Беше с Клу. И с чантичката си във формата на Мики Маус. Държеше Клу в чантичката, докато обядвахме, и сложи няколко бисквитки вътре… за Клу — гласът на Барбара потрепери. — Беше толкова… красива.
— Ей сега ще е върна — прекъсна я Джейк.
От хола се обади в участъка. Барни му съобщи, че вече се е свързал с всички, които не са на смяна. Те щяха да се включат в издирването. Джейк му описа Кими.
— Всички сме с теб — увери го Барни.