Джейк му благодари и затвори.
Барбара бе все още на пода във фоайето, но вече седнала и с прибрани към гърдите колене, които бе обгърнала с ръце.
Джейк приклекна до нея.
— След няколко минути целият отдел ще се включи в издирването. Ще я намерим. Не се тревожи, чуваш ли?
Тя кимна едва-едва.
— Ще ти я доведа.
Тя склони глава на коленете си.
Двадесет и трета глава
Алисън усети, че колкото повече се приближава до къщи, става толкова по-нервна. Надяваше се Евън да се появи, докато тя се пече на слънце на тревата във вътрешния двор. Така щеше да й спести необходимостта да му се обади. Така щеше да е много по-лесно.
Той естествено не се появи. Вероятно е прекарал целия следобед в апартамента си и е чакал телефона да звънне.
Трябва веднага да му се обадя, реши Алисън, докато се изкачваше по външното стълбище. Колкото повече отлагам, толкова по-лошо ще стане.
На горната площадка откри, че вратата е отворена. Влезе и свали слънчевите си очила.
На екрана на телевизора се виждаше откъс от филм на ужасите, в който момиче бяга през гората, преследвано от някакъв маниак. Хелън, само по сутиен и пликчета, спеше на дивана. Пликчетата бяха толкова стари, че на места платът се бе откъснал от ластика при краката и бе увиснал над едното бедро като разголваше кожа, която приличаше на неопечено тесто.
Алисън отиде до телевизора и го изключи.
— Ей, какво правиш?
— Мислех, че спиш.
— Само си отморявам очите.
Алисън включи отново телевизора и се отдръпна, за да не пречи.
— Вратата зееше — отбеляза тя. — Добре, че аз дойдох, а не някой луд от улицата.
— Трябваше да пусна да влезе малко ветрец. В случай, че не си забелязала, тук е по-горещо, отколкото в ада.
— Някой да е звънял.
— Имаш предвид любимия ли? Не, не се е обаждал. Подозирам, че ти си на ред.
— Очевидно — съгласи се тя, а стомахът й сякаш още повече се сви. — Силия върна ли се най-после?
— Явно не се е наситила на плътта на първокурсника.
— Обаждала ли се е?
— Не.
Алисън се намръщи.
— Надявам се всичко да е наред.
— Трябва да е бая поожулена вече.
— Доста време я няма.
— Може да е любов. Нали това й пожелаваше.
— Така е.
— Сигурно всеки момент ще докуцука. А ти — какво? Ще се обаждаш ли на Евън?
— Май първо ще се изкъпя.
— Ако продължиш да го отлагаш, той ще забрави коя си.
— О, не мисля така.
Алисън се усмихна и се извърна. Отиде до стаята си, взе хавлията и отново изприпка надолу по стълбите.
В банята закачи хавлията на вратата и свали голямата риза, която бе навлякла, за да се прибере. Бикините й бяха мокри от пот и изцапани с масло против изгаряне. Тъй като можеше да реши да ги използва отново преди деня за пране, не ги свали, когато застана под душа.
Усещането от горещата бодлива струя беше приятно. Завъртя се бавно. Като се намокриха, бикините й прилепнаха към кожата. Харесваше й как галеха гърдите, слабините и дупето й. Затова не ги съблече, докато натърка с шампоан косата си. С насапунисани ръце натърка и бикините, за да ги изпере.
Довечера ръцете на Евън ще ме галят, помисли си тя.
Какво стана с въздържанието?
Ще видим.
Ако му се отдадеш, ще си там, откъдето тръгна. Никога няма да разбереш дали между вас има нещо повече.
Ще се опитам да не му се дам.
Докато си плакнеше косата, Алисън си мислеше, че ситуацията е като отиването на купон, където знаеш, че ще се пие. Трябва да решиш преди да тръгнеш, че няма да се напиваш. Ако отидеш неподготвена, можеш да не устоиш на изкушението. След едно питие следва друго и не след дълго си намотана.
Или не след дълго, както беше в този случай, ти си гола и той влиза в теб.
Което може пък да не е чак толкова лошо.
Алисън развърза мокрите ширити на сутиена на бикините и отлепи тънкия плат от гърдите. Подложи го под чучура. Струята го заблъска. След няколко минути застана с гръб към душа, изцеди горнището и го метна на пръчката на найлоновото перде.
Не смяташе, че е почерняла. Но сега без горнището откри, че кожата й има слаб розов оттенък и сякаш е била напръскана, за да остане ясно очертана линия през горната част на гърдите й. От другата страна на линията кожата изглеждаше избелена.