Доста съблазнително, помисли си тя. Цици като изскочили очи.
Не мисля, че Евън ще се оплаква.
Та нали Евън няма да ги види?
Май трябва да решиш.
По-късно. Ако реша сега, няма да е в полза на въздържанието.
Развърза ширитите от двете страни на бедрата. Триъгълното парче плат отпред беше толкова малко, че тежестта на увисналите връзки стигна, за да го смъкне. Тя отлепи парчето и от дупето си. Изплакна го, изцеди го и го окачи на пръчката до сутиена.
Алисън взе хлъзгавия сапун и започна да сапунисва тялото си.
Ако се видиш с Евън, тази вечер той ще очаква да откликнеш на желанието му. Хубава фраза — да откликнеш на желанието му.
Жалко, че не си тук в момента, Евън, стари приятелю. Нямаше да ти се съпротивлявам дълго. По дяволите — въобще нямаше да ти се съпротивлявам. Може и да не си най-подходящия за мен, но в кризисно положение ставаш. Само имай грижата да ме издебнеш следващия път, когато съм се пекла на слънце.
Слънцето вероятно действа възбуждащо на сексуалното желание. Може би е от усещането или миризмата на маслото за тен? Или е просто защото лежиш там полугола и усещаш слънцето дори през бикините. И понякога се явява бриз, който нежно те гали.
Трябва да напиша тази тема следващия път, когато доктор Блейн поиска есе с описания. Да го възбуди. Би ми го вкарал само да му падна. Най-надървеният професор, когото съм срещала.
Нека да не говорим пренебрежително за възбудата.
Но и нека я преодолеем, преди да направим прословутото обаждане до Евън.
Защо да не прибягна до стария номер със студения душ?
Не, благодаря. Предпочитам да си остана възбудена.
Но в къщата беше горещо. Ако не се насили да мине през изпитанието на студения душ, потта ще изскочи веднага, след като се избърше и дълго ще се задържи.
Като се засмя, Алисън врътна кранчето за топлата вода. Струята стана хладна, след това — студена. Стисна зъби. Усети как кожата й настръхва. Остана неподвижна с гръб към студената струя, със стегнати седалищни мускули и юмруци, притиснати към бедрата. След известно време студеният потоп върху гърба й вече не бе толкова неприятен. Обърна се и потрепери. Най-накрая се реши и наклони глава под душа. Имаше чувството, че някой е излял кана студена вода с лед върху нея.
Излезе изпод душа и пешкирът й се стори божествен. Притисна го към тялото си и се наслади на топлината и мекотата му. Стресна се от потропването на вратата в момента, когато започна да суши косата си.
— Търсят те по телефона — провикна се Хелън.
Алисън имаше чувството, че не може да диша.
— Кой е?
— Хелън. А ти кой мислиш?
— Много остроумно, няма що. Кой е на телефона?
— Опитай се да отгатнеш от три пъти.
— Господи! — простена Алисън.
— Не позна. Имаш право на още два пъти.
— Ей сега ще се обадя.
— Мога да кажа, че ще му звъннеш след малко.
— Не!
Алисън намота пешкира около главата си и се втурна към вратата. Взе хавлията и я навлече. Мъхестият плат прилепна към мокрото й тяло. Хелън се отмести от пътя й и Алисън забърза към хола.
— Успокой топката. Сигурна съм, че няма да ти затвори телефона.
На път за хола Алисън изтърка още един-два пъти косата си с пешкира. Останалата част от пътя измина леко приведена като прокарваше пешкира нагоре-надолу по краката си. Беше леко задъхана, когато взе слушалката.
— Ало?
— Здравей — поздрави Евън.
В тази единствена дума Алисън долови напрежение и умора, които му бяха напълно неприсъщи.
— Как си? — попита тя като се стараеше да запази гласа си спокоен, независимо от вътрешния трепет, който изпитваше.
Водни капки се стичаха по гърба на краката й. Седна в стола. Хавлията попи някои от тях.
— Добре съм, да предположим — отвърна Евън след известна пауза.
— Щях да ти се обадя след пет минути. Цветята са чудесни.
— Радвам се, че са ти харесали.
Тя се зачуди какво да каже за писмото. Мислите й бяха нестройни. Избърса мокрите си бедра с пешкира. Хелън влезе от коридора и се ухили. Направи й знак, че всичко ще бъде наред. След като влезе в стаята си, затвори вратата.
Мълчанието продължаваше.
Трябва да кажа нещо за писмото, трескаво мислеше Алисън.
— Предполагам, че си прочела… извинението ми?