Сутринта ще ги изтегли от банката и ще ги използва, за да се измъкне от града.
Сумата не бе кой знае колко голяма.
Роланд стана, отиде до бюрото на Джейсън и седна пред него. Намери чековата му книжка в горното чекмедже. Разгледа отрязъците, докато намери последната внесена сума. След това ги прехвърли напред като вадеше сумите, които Джейсън бе теглил оттогава. Излизаше, че Джейсън има близо 400 долара в сметката.
Добра сума.
Роланд ще трябва да поупражнява подписа на Джейсън…
Глупав смотаняк, ти пусна шофьорската му книжка в тоалетната чиния в ресторанта „Оукуд“, забрави ли? И не само това, ами и не взе наличните му пари от портфейла.
Зачуди се дали Силия е имала пари в чантата си.
Беше оставил чантата й в колата на Джейсън.
Да отида ли да я взема?
Не. Прекалено рисковано е.
Наведе се и отвори най-долното чекмедже на бюрото на Джейсън. Повдигна списанията Пентхаус и Хъслър и извади плика със снимките на Дана (защо да не ги вземе за спомен?). Потършува още малко сред списанията и откри спестяванията на Джейсън. Банкнотите бяха сгънати надве и стегнати в пакетче с ластици.
Роланд ги извади. Дебелината да изглеждаше привлекателна. Но откри, че банкнотите са предимно от един долар. Въпреки това цялата сума възлизаше на 87 долара.
Отнесе парите и плика до своето бюро и натика пачката в портфейла си.
В края на бюрото бе изправена рамка с негова снимка с размери двадесет на двадесет и пет сантиметра. Беше я увеличил от негатива на снимка, направена на празника на Вси Светии. Страхотна беше! Роланд — в мантия на вампир(дрехата бе взел назаем за случая). Изкуствените зъби бяха оголени. Устата и брадичката му — изцапани с кръв.
Роланд потупа плика със снимките на Дана и се ухили, когато му хрумна идеята.
Извади снимката си от рамката. Извади и снимките на Дана. След това взе ножица и лепило от чекмеджето.
Разряза Дана.
Чудесен, чудесен начин за убиване на времето, помисли си той.
Залепи парчета от снимките на Дана около вампира.
Скоро озъбеното му лице бе заобиколено от човешки части.
Произведение на изкуството, реши той, когато приключи.
Редно е да измисля име.
Наречи я „Лични блянове“.
Ухили се, тъй като заглавието му допадна.
Точно събираше остатъците, когато някой почука на вратата.
Сърцето на Роланд подскочи.
Бързо натика снимката в чекмеджето на бюрото си.
— Кой е? — попита той.
— Алисън Сандърс. Съквартирантка съм на Силия Джеймърсън.
— Един момент.
Пулсът му бе учестен. Съквартирантката на Силия.
Едно от момичетата, което беше със Силия в търговския център? Ами ако е онова готиното маце, което беше облечено с гащеризона?
Бързо сграбчи джинсите и ги нахлузи. Наведе се, затвори куфара, който беше на пода. Натика го обратно под леглото. Изтича до гардероба, извади спортна риза и бързо я облече. С треперещи пръсти успя да закопчае няколко копчета, преди да отвори вратата.
Точно мацето с гащеризона! Изглеждаше дори по-страхотно, отколкото си спомняше. Вероятно се е пекла на слънце, откакто я видя за последен път, защото лицето й сияеше и бялото на очите и зъбите й изпъкваше. Дори в сенчестия коридор косите й светеха като златни. Беше облечена със синьо-сива блуза с къси ръкави. Блузата бе закопчана до врата. През тънкия плат на раменете се забелязваха презрамките на сутиена. Джобове криеха гърдите й. Блузата бе внимателно подпъхната в бухнали бели къси панталони с навити маншети до средата на бедрата. Носеше чорапи до коленете, с цвета на блузата, и искрящи бели маратонки. Държеше ремъка на кожена чанта, която се полюляваше и докосваше бедрото й.
— Защо не вземеш да ме снимаш? — попита тя. — Снимката трае по-дълго.
Точно в този момент покрай нея мина Кал Табър. Той се изсмя на забележката й, погледна през рамо и подхвърли:
— Запази малко и за мен, Роланд.
Роланд му показа среден пръст.
— Много мило — промърмори Алисън.