— Благодаря ти.
— Хайде, бягай да се приготвиш — подкани я Джийн и същевременно кимна наляво почти незабележимо. Долавяйки жеста, Алисън хвърли поглед над рамото й. — И внимавай Чаровният принц да не те последва в тоалетната.
Чаровният принц седеше сам в последното сепаре.
— Опитваш се да ме развеселиш, така ли?
Джийн й намигна и продължи пътя си.
Алисън се стараеше да не гледа към Чаровният принц, но не се въздържа да не му хвърли поглед, докато бързаше към тоалетната. Седеше прегърбен над масата и си играеше с кичур дълга мазна черна коса пред лицето си. От дупката на рамото на сивата му тениска се показваше бледа кожа. Тениската изглеждаше така, сякаш не я бе свалял от месеци.
Пред лицето му димеше купичка зеленчукова супа.
Голям късмет е извадила Джийн като й се е паднало да обслужва точно него.
Дали се опитваше да изцеди нещо от косата си в супата?
Алисън отмести поглед. Нямаше как да не долови миризмата му, докато минаваше край него.
Слава Богу, че той не я погледна.
Влезе в тоалетната и затвори вратата.
Чаровният принц поне бе успял да откъсне мислите й от Евън.
Евън.
Болката отново се появи.
Ако искам да ми е зле, би трябвало да си разменя проблемите с тези на Чаровния принц, помисли си тя.
Надяваше се да си е тръгнал, преди тя да излезе.
Гримира се бавно. Метна полата и блузата на вратата на тоалетната и отвори сакчето.
Повечето от другите сервитьорки идваха на работа направо с униформите си. На Алисън не й се нравеше мисълта да ходи с нея по улиците, а още по-малко — из университетското градче. Жълтата тафтена пола с пришита отпред престилка с нежни воланчета беше поне с десетина сантиметра по-къса, отколкото би желала. Името й бе избродирано с червено през лявата гръд на блузката с къси ръкави от същия плат. Материята бе достатъчно прозрачна, за да се вижда през нея. Очевидно беше подбрана от някой, който бе искал да достави на мъжката клиентела допълнително удоволствие.
Преди да навлече костюма, Алисън облече късо комбинезонче.
Сгъна дрехите, с които бе дошла. Като отвори сакчето, за да ги прибере, зърна четката за зъби и черния халат.
За по-късно.
Когато са в апартамента на Евън.
По-добре да беше ги оставила вкъщи.
Прехапвайки долната си устна, тя натика дрехите в сакчето и затвори ципа.
Излезе от тоалетната.
Чаровният принц си бе тръгнал.
Днес е щастливият ми ден, помисли си тя.
Четвърта глава
— По някакъв начин това дойде добре дошло. Можем да си отдъхнем — констатира Рон.
— Съвсем друга песен ще запееш, скъпи, утре сутринта в пет.
Пеги отпи от високата чаша с водка като внимаваше да не я разлее. Тялото й бе сгънато неудобно за пиене, но й бе приятно да седи отпусната на дивана с крака, качени на масичката.
— Не мисля, че се налага да станем чак толкова рано — възрази Рон.
— Помисли само! Оборудването ще дойде в десет, а дотогава подът в кухнята трябва да е почистен и лъснат.
— Това не може да отнеме пет часа!
— Така ли мислиш?
— Както кажеш.
Пеги кимна доволно. Ледена капка се откъсна от чашата и падна върху оголения й корем под изрязаната блуза. Тя трепна и избърса дъното на чашата в шортите си. Върху червения плат остана тъмно петно. Отпи отново.
— Трябваше да се захванем с кухнята, след като обядвахме — отбеляза Рон.
— Скъпи мой, бяхме планирали да го сторим след вечеря. Не знаехме, разбира се, че дългата ръка на правосъдието, така да се каже, ще се появи и ще сговни всичко.
— Човекът просто си изпълнява задълженията и иска да ни помогне.
— Спокойно мога да мина без такава помощ.
— Не бяхме длъжни да си тръгнем.
— Нямаше търпение да се ометеш оттам и го знаеш много добре!
— Продължавам да смятам, че постъпихме разумно. Защо да се навираме в евентуална опасна ситуация, когато можем да я избегнем.
— Защо наистина? — промърмори тя.
— Никак не ми харесва отношението ти — не се стърпя Рон.
— И какво от това? — тя се накани да отпие.
— По дяволите, Пеги!
Ръката й трепна. Охладената течност се разля по брадичката й.
— По дяволите! — тя седна по-изправена. Течността се разля по шията й. С лявата си ръка вдигна блузата и попи мокрото. — Няма защо да викаш — гърлото й пареше, а очите я смъдяха. — Сега ще ми лепне навсякъде. Ама си и ти, Рон.