— Извинявай. Но някои от момчетата са истински свине. Ще влезеш ли?
— И тук ми е добре. Знаеш ли къде са Джейсън и Силия?
Провери в ресторанта „Оукуд“, мислено я посъветва той.
В същото време се намръщи и поклати глава.
— Не знам. Когато за последен път видях Джейсън, тъкмо тръгваше да я вземе. Възнамеряваше да я води в Рибарската хижа.
— И оттогава не си ги чувал?
— Не.
Чудеше се, дали Алисън винаги така плътно закопчава блузите си. Представи си как реже с ножа копчетата едно по едно и как разтваря блузата.
Алисън присви очи. Дали не ми чете мислите, помисли си Роланд.
— Значи нямаш представа къде са? — попита отново Алисън.
— Не. Но може би… Не искам да мислиш, че съм доносник, но…
— Не се тревожи какво ще си помисля.
— Ами вчера следобед забелязах, че има два телефонни номера на бюрото на Джейсън. Той не беше в стаята, а на мен ми стана любопитно и затова ги набрах. Нали разбираш — просто ей така. Единият беше на Рибарската хижа. Когато позвъних на другия, попаднах на рецепцията на мотел в Марлоу. Предполагам, че Джейсън е възнамерявал да я заведе там.
— Защо чак в Марлоу?
— Ще трябва да попиташ Джейсън. Нямам представа. А и той взе сак, когато тръгваше.
— Въпреки това е доста странно, че все още ги няма.
Роланд се усмихна.
— Сигурно прекарват добре.
Алисън не изглеждаше развеселена.
— Няма какво да се притесняваш. Вероятно скоро ще се върнат. Освен ако не решат да прекарат още една нощ.
— Да — промърмори Алисън, но й личеше, че никак не е убедена.
По дяволите, трябваше да я излъжа, помисли си Роланд. Джейсън ми е звъннал и ми е казал, че ще останат и тази вечер.
Може да се обади на Алисън по-късно и да й го съобщи. Но дали ще му повярва?
Няма значение.
Тя няма да се задържи наоколо достатъчно дълго, за да създаде проблеми.
— Не бих се безпокоил — подхвана отново той, — освен ако не се върнат до утре сутринта. Джейсън има лекции в десет. Сигурен съм, че дотогава ще се е прибрал.
Алисън кимна.
— Ще ми звъннеш ли, ако Джейсън се свърже с теб? Мен сигурно няма да ме има, но можеш да предадеш на Хелън. Имаш ли с какво да запишеш номера?
— Отбелязан ли е в студентския справочник?
— Да.
Значи — и адреса.
— Ще звънна, ако науча нещо.
— Благодаря.
Тя си тръгна.
Роланд я проследи с поглед, докато тя вървеше по коридора. При всяка крачка платът на панталонките се опъваше леко на задника й. Тя се накани да се обърне и да хвърли поглед през рамо. Затова той бързо се дръпна и затвори вратата.
Изтича до леглото и нахлузи обувките. Завърза ги. Посегна под свободно падащата риза и докосна калъфа на кръста. След това провери джоба, за да е сигурен, че има ключ от стаята.
Докато отново отвори вратата, Алисън вече не се виждаше. Затвори зад себе си и хукна по коридора. Заслиза бързо по стълбите.
— Де намали малко, скапаняк! — предупреди го Тод Брустър, когато Роланд почти се сблъска с него и гаджето му на площадката.
— Луд! — чу той гласа на момичето.
Прескочи последните три стъпала.
През стъклените врати зърна Алисън. Вървеше по алеята покрай северното крило на общежитието.
Роланд изчака във фоайето тя да се скрие зад ъгъла. След това я последва.
Запази дистанцията помежду им, когато Алисън се отправи напряко през центъра на университетското градче. Тя тръгна по алеята от западната страна на вътрешния двор. Няколко момчета играеха футбол на моравата. Независимо от късния час имаше момичета, повечето по бикини, които лежаха на одеяла и или четяха, или спяха. Други, събрани на малки групи, разговаряха, а трети — следяха футболния мач. Тук-таме имаше и двойки, излегнали се на одеялата. Една двойка се прегръщаше бурно. Близо до алеята хубаво момиче с разкопчано горнище лежеше по корем и се подпираше на лакти. Бе напълно погълната от книгата, която четеше. Роланд позабави ход и огледа добре гърдите й. Усети лека възбуда.
Коя ли е тя, зачуди се той.
Забрави я. Имаш други планове за тази вечер. А след като свършиш, се омиташ оттук завинаги. Нямаш време за тази, дори да знаеш коя е.
Нещата тук доста се напичат.
Ако наистина искаш да си в безопасност, ще тръгнеш още сега и ще забравиш за Алисън.
О, не мога да направя това. Няма начин.