Първо — Алисън, след това поемам.
Макар че е жалко да се остави всичко това.
Не се тревожи. Светът е пълен с вкусна свежа плът.
В края на алеята Алисън сви наляво и мина през сенчестото пространство между аудиторията „Дохън“ и театъра. Излезе направо на улицата. Пресече.
Роланд наблюдаваше иззад едно дърво, докато Алисън не се скри зад ъгъла. След това и той се втурна да пресича. Когато стигна до ъгъла, Алисън бе на не повече от двадесет метра отпред. Ако се обърне сега… Той бързо направи крачка встрани и се шмугна в храстите.
Изчака малко и надникна. Алисън бе спряла по средата между двете преки. Гледаше нагоре. Оправи дръжката на чантата върху рамото си. Изви гръб и сякаш си пое дълбоко дъх. Докосна горното копче на блузата. След това ръката й се спусна на кръста и провери дали блузата е добре втъкната. Слезе от тротоара.
Роланд бързо я последва.
Зърна я. Беше във вътрешния двор на стар жилищен блок с тухлени стени, обрасли с бръшлян. Докато я наблюдаваше, тя се изкачи по външното стълбище, което водеше към балкона на целия първи етаж. Подмина две врати и се спря пред третата.
Вместо да почука или да отвори с ключ, тя се облегна на перваза от ковано желязо. Склони глава. Известно време остана неподвижна. След това се откъсна от перваза, вдигна ръка и се изви, за да види гърба на панталоните. Прокара бързо ръка няколко пъти през седалището. Най-накрая пристъпи към вратата и почука.
Отвори мъж. Беше по-висок от Алисън. Най-малко метър и осемдесет. Беше облечен в панталони и тясна плетена риза. Дори от разстояние Роланд виждаше, че е добре сложен — плосък корем, широкоплещест, дебел врат и мускулести ръце.
Не беше тип, с когото да си имаш работа.
Мъжът отстъпи назад и изчезна. Алисън влезе и вратата на апартамента се затвори.
А сега какво, зачуди се Роланд.
Да се кача и да направя опит?
Не бъди глупак.
Да изчакам, докато си тръгне, и да я нападна по пътя?
Ако този тип е поне малко джентълмен, ще я изпрати. Освен това тя ми трябва на място, където ще съм сигурен, че никой няма да ме прекъсне.
Искам да прекарам доста време насаме с нея.
Ще се върна в общежитието и ще потърся името й в студентския справочник, реши той.
Да.
Роланд изтри потните си треперещи ръце в ризата.
— Прибирай се по-бързо, Алисън — прошепна той.
След това се отдалечи.
Двадесет и шеста глава
Зад оградата на къщата в края на алеята Джейк зърна русокосо момиченце на велосипед с три колела. Беше облечена с бяла блузка.
Кими?
Виждаше само гърба й.
Какво ще прави тя тук? И на велосипед? Може да е къщата на някоя приятелка. Барбара каза, че е звъняла на всички…
Предната дясна страна на патрулната кола се вирна нагоре. Джейк откъсна поглед от момичето. Натисна спирачката, но не навреме, и колата се вряза в дънера на дъба. От удара той залитна напред. Предпазният колан се заключи, притисна го през рамото и гърдите и го върна рязко назад.
Чуло трясъка, момиченцето обърна глава.
Не беше Кими.
Пушек или пара започна да се надига изпод предния капак. Джейк изключи двигателя. Разкопча колана. Треперещ, излезе да види какво е станало. Поклати глава. Не беше за вярване.
Докато гледаше детето, бе изпуснал управлението на колата. Предната дясна гума се бе качила на бордюра и автомобилът се бе забил в голямо дърво на тревистата площ между улицата и тротоара.
С несигурни стъпки се отправи към предницата на колата. Оттам се чуваше съскане. Бялото облаче, което се извисяваше, миришеше на пара и гума. Нямаше нужда да отваря капака, за да разбере какво е станало. Беше пробил радиатора.
Отпусна се на седалката и посегна към микрофона на радиостанцията.
— Благодаря, че ме докарахте — каза той и излезе от кола номер едно.
— Почини си малко, преди отново да се включиш в издирването — посъветва го Дани.
— Да.
Той затвори вратата. Патрулната кола се отдалечи.
Джейк се отправи по алеята към къщата си, където бе паркиран Мустанга. В същото време търсеше ключа за колата в джоба. Чувстваше се изтощен и му се гадеше. Главата му пулсираше. Изпитваше остра нужда да се изпикае. С несигурни крачки се отправи през моравата към входната врата на къщата.