Влезе. Макар навън да се свечеряваше, вътре бе почти тъмно. Запали осветлението в хола.
След като се облекчи в тоалетната, глътна три аспирина. Разтърка скования си врат. В огледалото видя, че изглеждаше така зле, както се и чувстваше. Косата му бе разрошена. Зачервените му очи гледаха със странен кух поглед. Лицето му беше сивкаво. На подмишниците униформената риза бе подгизнала от пот.
Изми лицето си и влезе в спалнята. Започна да разсъблича влажните дрехи.
А вчера си мислеше, че е лош ден. Претърсването на „Оукуд“ ти се стори ужасно.
Тогава дори не подозираше какво означава лошо.
Отлепи мокрите си чорапи и бельо и ги хвърли на пода. Извади нови от шкафа. Осъзна, че вероятно ще се строполи, ако се опита да се облече прав. Седна на леглото и обу първо бельото, а после — чорапите. Простенвайки, се изправи. Отиде до гардероба за чиста риза. Навлече я, опита се да закопчае поне едно копче, но се отказа. Свали от закачалката чифт кафяви панталони от рипсено кадифе и ги отнесе до леглото. Седна и ги нахлузи.
Вчера беше нищо особено, помисли си той. Вчера просто проклетото ти въображение работеше на пълни обороти.
Сети се как провери под леглото за змиеподобното същество и само дето не гръмна Куки — чудовището.
Искам Куки!
Очите го засмъдяха и сълзи замъглиха погледа му.
Обърна глава към нощното шкафче, където остави Куки, след като за малко не прати куршум между изцъклените му очи.
Куклата я нямаше!
Джейк знаеше със сигурност, че я остави там.
Погледна на пода зад шкафчето. В следващия момент бе на крака и цялото изтощение и болка изчезнаха от прилива на обзелата го надежда. Бързо издърпа панталоните нагоре. Излезе от стаята и се втурна по коридора. Запали лампата и на леглото на Кими завари Куки, притиснат към бузката й с крехката й ръчичка.
В следващия момент Джейк бе на колене. Ръцете му притискаха топлото й гръбче, а лицето му бе заровено в рамото й.
— Барбара, тя е тук. Всичко е наред.
— Слава Богу!
Дълго след това Барбара не пророни дума. Джейк чуваше плача й. Най-накрая се овладя достатъчно, за да попита:
— Къде е?
— Тук. У дома.
— Къде я намери?
— Тук? Върнах се да взема колата и…
— Невъзможно е. Това са километри.
— Малко над пет, предполагам.
— Дяволите да те вземат! Защо не я потърси първо там?
— Мислех. Но… Стори ми се… Толкова е далеч. Дори не подозирах, че знае пътя, а камо ли да го извърви. Още не мога да повярвам, но тя е тук.
— Имаш ли представа през какъв ад минах през цялото това време?
— Свърши вече. Тя е жива и здрава.
— Дай да говоря с нея.
— Спи.
— Събуди я, по дяволите.
— След малко.
— ВЕДНАГА!
— Успокой се. Трябва да звънна в участъка и да прекратя издирването. След това ще я събудя. Сигурно умира от глад. Ще я нахраня и ще ти я доведа след час, час и нещо. А ти пийни нещо. Стегни се. Не искам да си в истерия, когато я доведа.
— Истерия? Кой е истеричен? Мислех, че е мъртва и захвърлена в някоя канавка. А тя в това време решила да направи шибано гостуване на шибания си баща!
— Трябва да звънна в участъка — повтори той. — Ще дойдем след малко — и затвори.
Когато свърши и с второто обаждане, се върна в спалнята на Кими. Тя продължаваше да спи.
Джейк коленичи до нея и я погали по главата. Косата й беше влажна. Положи ръка на вратлето й. Кожата й гореше през плата. Чуваше равномерното й дишане. Леко похъркваше.
Джейк погъделичка ушенцето. Без да се буди, тя разтърка мястото с пухкавата синя глава на Куки — чудовището.
Той се усмихна. Продължаваше да усеща буцата в гърлото си, но вече се чувстваше по-добре. Преди миг бе съвсем разнебитен. Беше проспала всичко, за щастие.
Ха, та това дете можеше да проспи почти всичко.
Сложи ръка на рамото й и леко я разтърси.
— Събуди се, мило — подкани я той. Отново я разтърси. — Ехо. Има ли някой тук? Кими?
Тя простена и се обърна с гръб към Джейк.
— Нападение по подмишниците — обяви той и навря пръсти под ръчичката й.
Тя се извърна и зарови лице във възглавницата.
— Нападение по дупето!
Тя се пресегна и шляпна ръката му, след това се изтърколи и се обърна с лице към него.
— Така не е хубаво — запротестира тя.