Имам нужда от сценарий, мина й през ума. Той би ми бил от помощ.
Евън се появи с чашата „Маргарита“ в една ръка и купа с картофен чипс в другата. След като ги постави на масичката пред Алисън, отново се върна в кухнята. Дойде с купичка лютеница и с още една чаша „Маргарита“. Постави и тях на масичката и седна на дивана до нея.
На дивана, но на около петдесет сантиметра от нея. Добър знак, помисли си Алисън. Няма да се преструва, че всичко е както някога.
Вдигнаха чаши.
— За новото начало — обяви Евън.
Чукнаха чашите и отпиха.
Алисън попита как напредва работата по дисертацията му. Той с ентусиазъм започна да й разказва. Сподели надеждите си да разработи студията в книга, която ще му спечели славата на специалист по Джеймс Джойс и ще му помогне да си гарантира няколко години преподаване в престижен университет. Докато той приказваше, Алисън топваше чипс в лютеницата, дъвчеше бавно и отпиваше от коктейла. От време на време правеше някакъв коментар или задаваше въпроси.
Когато Евън млъкна, Алисън попита дали вече е получил отговор от някои от университетите, където е кандидатствал за преподавател. Той я изгледа смаян.
— Искаш да кажеш — от четвъртък насам?
— Имах чувството, че е минало повече време — извини се Алисън.
— Направо седмици. Боже, толкова е хубаво, че отново се върна.
Не съм се върнала изцяло, помисли си тя. Все още не. Тук съм, но не съм се върнала.
Евън отнесе празните чаши в кухнята. Докато го нямаше, Алисън потопи още едно парче чипс в лютеницата. За да не се накапе, постави другата ръка под него и го лапна.
Най-добре да престана да набивам тези неща, реши тя и облиза червено петънце от пръста си.
Евън се върна с напълнени отново чаши.
Алисън вече усещаше главата си леко замаяна от първата „Маргарита“. Изпий тази по-бавно, предупреди се тя. Ако я караш така с пиенето и чипса, ще се натряскаш докато стане време за вечеря.
— Правиш доста силни коктейли — отбеляза тя.
— Чакай докато опиташ моя мексикански специалитет — енчиладас — каза той и се настани до нея.
До нея и този път само на двадесетина сантиметра. Добре е така, помисли си Алисън. Вече сме си по-близки, отколкото когато пристигнах тук.
Все още не е както някога, но все пак е по-добре.
— А ти какви ги върши през това време? — попита той.
— Нищо особено — не желаеше да му признае, че е прекарала последните дни в мисли по него — понякога с горчивина, понякога с копнеж. — Една вечер ходих в бара на Уоли.
— Извади ли късмет? — полюбопитства той.
— Не ходих за това — отвърна тя и отпи. — Видях един доста налудничав видеоклип. Една жена танцуваше със змия. Виждал ли си го?
— Засичал съм го по МТУ. Синята дама и хита „Гърчи се около мен“ или нещо подобно.
— Доста е налудничаво — повтори Алисън.
— По-скоро еротично.
— Снощи с Хелън играхме на „Избери си професия“. Избирах „Изкуство и литература“ всеки път, когато имах възможност. Накрая я обрах.
— По-добре от мен си прекарала съботната вечер.
Все се върти около теми, които не ми допадат, помисли си тя и продължи:
— Сигурно съм наддала две кила. Общо изядохме два големи пакета чипс. Без да споменавам бирата, която изпихме. Ако продължавам да прекарвам съботните вечери с Хелън, ще заприличам на нея.
— Невъзможно. И петдесет килограма да наддадеш, пак ще си красива.
— Как ли пък не.
— Дори майка ти да те налага с пръчка отсега до второто пришествие, пак няма да заприличаш на Хелън.
Алисън се засмя и поклати глава.
— Хайде, хайде. Тя е най-добрата ми приятелка.
— Не го започнах аз.
— Тя е страхотно момиче. Не е виновна за външния си вид.
— Ако искаше, можеше да се докара малко.
— Не особено — отбеляза Алисън и веднага съжали, че го е изрекла. — Искам да кажа, че прическата и грима не могат да оправят чак толкова много нещата. Боже, не исках така да прозвучи!
Евън тихичко се смееше.
— Разбира се, че не искаше.
— Както и да е, прекарахме страхотно. А днес си направих дълга разходка, купих нова книга на Тревис Макги и почти целия следобед четох. Страхотно е да четеш за Макдоналд докато лежиш на слънце.