— Ако съм бил аз, ще ви се бутам ли между шамарите, а?
— Логично — съгласи се Шилер. — Макар че в наше време логиката не е така популярна, както при ранния разцвет на математиката.
— Ще ме черпите ли една бира? — попита Марк.
— О, моля за извинение! Заповядайте, вземете си!
Марк си взе една от студените кутийки, отвори я и отпи, но за разлика от Лазкин — без излишни звуци. След това доверително отбеляза:
— Ако имах възможност да убия безнаказано някой, щях да избера вдовицата на шефа. Не жена, а лайно!
Марк така сочно произнесе немското „шайсе“, че Шилер се засмя и отбеляза:
— Чудесно владеете немския език, Секач! Може би по-добре от господина, който ви прави компания за бирата!
— Значи е нашенец! — възкликна Марк и се обърна към Лазкин на руски: — Абе, що остави тоя фриц да изпотрепе всичките ни хора, а?
Марк подозираше, че немецът разбира руски и разигра този етюд специално заради него.
— Кого съм оставил? Какви глупости дрънкаш?
— Са кат ти тресна един по мутрата, ше ти вкарам в гърлото тая кутийка, задник такъв! Знаеш ли, че всички тия главоболия ми дойдоха като цирей в гъза! Аз се довлякох чак до тука за мангизи, а не да гледам човешки пържоли!
— Да не си от Одеса? — радостно попита Лазкин.
— Абе аз съм от Одеса, ама ти — едва ли!
— Там имам маса приятели! Разбери бе, Секач, не е при нас стоката! Я ако я бяхме взели — щяхме ли да те пуснем да припариш до прага? Щяхме да те предадем на полицията, ти да опереш пешкира!
— Е, виж, така може — съгласи се Марк след известен размисъл.
Тогава вече Шилер не издържа и се обади, защото му беше омръзнало да се напряга, за да разбере какво толкоз спорят тези отрепки:
— Господи! В края на краищата не е коректно да разговаряте пред мен на чужд език!
— Добре — врътна глава Марк. — Имам един въпрос. Вие проверихте ли дали е била висока радиацията на мястото, където е паднал самолетът?
Шилер го изгледа с уважение и отбеляза:
— Не може да се отрече, че имате ум в главата!
— Опитайте само! — полушеговито изръмжа Марк. — Та какъв е отговорът?
— Отрицателен. Степента на гама-излъчването е нормална.
— Там са намерени части от полуразтопен метален съд — допълни Лазкин, — който със сигурност е бил контейнер за пренасяне на особено опасни вещества. Но радиацията в околната среда е естествена.
— Ясно! Значи е Лисо…
— Сигурен ли сте?
— Сто процента! А аз се разтакавах маса време с онова празно куфарче!
Марк разказа всички перипетии при подготовката на заминаването им, за срещата в нощния клуб и куфарчето с празната касета, за маневрите на Лисовски, който уж се е съветвал с тях как най-добре да излъже конкурентите, а накрая върза тенекия на своите съдружници.
Шилер бе почти доволен: всички въпроси бяха намерили отговорите си, което вече можеше да се смята за успех. Той натисна бутончето на звънеца, скрито под плота на писалището, даде някакви нареждания на появилия се Янус, след което съвсем дружелюбно се обърна към Марк:
— И така, доверието ми към вас нарасна на деветдесет процента, Секач. Нали? Все пак бих искал да се обръщам към вас на име…
— Генадий.
— Много ми е приятно. А вие можете да ме наричате Хелмут. Ако не е особено строга тайна, ще ми кажете ли къде все пак се забавихте и защо?
— Абе не е тайна, но не знам дали ще ви бъде приятно, ако ви кажа…
— И защо? — вдигна тънките си вежди немецът.
— Извинявай, Борис.
След тези думи Марк отиде при Шилер и полугласно му каза на ухо:
— Бях с дъщеря ви.
Очевидно немецът имаше много здрави нерви. Дори Марк му се възхити.
— Сигурен ли сте? — само попита той.
— Ми каза, че е ваша дъщеря, макар че хич не прилича на вас — сви рамене Марк. — Сигурно трябва да е някъде тук, можете да проверите.
Шилер вдигна радиотелефона и попита някого:
— Тука ли е Крис?
Когато му отговориха, каза:
— Нека чака!
После небрежно остави, почти подхвърли крехката пластмасова вещ на писалището, изкашля се, но въпреки това заяви с малко дрезгав глас:
— Господа, ще ви оставя само за десетина минути.
Господата кимнаха разбиращо, без да откъсват очи от масичката с напитки. Шилер се отправи към вратата, като на минаване покрай Марк тихо подхвърли: