— Интересно!
— И още как! Той е напуснал Москва един ден преди градският прокурор да парафира заповедта за неговото арестуване с обвинение за незаконни финансови операции.
— Я гледай ти колко елитна компания са открили! И как ще се оправяме?
— С помощта на великия учител Като! — засмя се Олег.
Седнаха в кабинета.
— Александър Борисович, ще бъде ли нарушение на субординацията, ако ви предложа нещо да пийнете?
— Ще бъде нарушение, ако не ми предложиш! — изръмжа Турецки. — А с какво ще ме черпиш?
— С коняк.
— Да не си го получил като рушвет? — усъмни се големият шеф.
— Той е израз на признателност в предметна форма — каза Олег, вадейки бутилката от шкафа.
— Е, добре тогава, наливай.
— А сега ще се обадя да докарат Ямада с един преводач.
— Ще го притиснеш да проговори ли?
— Най-смешното е, Александър Борисович, че не се налага да ги притискаме. Балашов дори с гордост разказваше как са екзекутирали потъналите в греховна заблуда Тузик и Колбин. Предаде и оръжието. Експертите твърдят, че по всяка вероятност късият самурайски меч е изработен някъде у нас, но при максимално спазване на класическите канони. Балашов създава впечатлението, че или е ненормален, или направо е зомбиран.
— Това не е едно и също, Олег. Лудият говори каквото му скимне, докато умствено обработеният — само онова, за което е програмиран. Не спомена ли Балашов какви са били греховете на убитите?
— Не. Каза само, че са били наказани по волята на учителя.
— В такъв случай всичко е ясно — наговорил е лъжи по волята на учителя.
В този момент на вратата се почука и влезе един милиционерски старшина, бегло погледна към високата бутилка с ярък етикет и доложи, че японецът и преводачът са вече докарани.
— Нека ги доведат — каза Величко, прибирайки бутилката и чашите в шкафа.
3.
Въведоха двама души — нисък и набит японец с каменно изражение и висок млад мъж с очила, който имаше доста изтощен вид. Въпреки очевидната му преумора, очилатият заговори доста бодро:
— Това е господин Ямада. А аз се казвам Игор Леонидович Краснов и съм на вашите услуги.
Всички насядаха около масата, сякаш предстоеше не разпит, а най-непринуден дипломатически разговор.
— Господин Ямада — започна Олег, — монахът от вашата секта Виктор Балашов призна при разпита, че двамата с Елисеев на двайсети март тази година са убили трима души край град Копеевск, Челябинска област. Той заяви, че са извършили това по нареждане на ръководената от вас секта. Какво ще кажете по този повод?
След като изслуша превода със същото каменно изражение и притворени клепки, сякаш вглъбен в себе си, японецът заговори, а преводачът тутакси започна да превежда:
— Нашето нареждане беше само да ги накажат, а не да ги екзекутират.
— Тоест Балашов и Елисеев са нарушили вашата заповед?
— Не.
— А какво е това, ако не екзекуция? — удиви се Олег.
— Те не са могли да екзекутират. Това е работа на палача.
— Но какво е тогава? — възмути се Величко.
Намеси се Турецки:
— Господин Ямада, вие казахте, че вашите монаси е трябвало да накажат провинилите се, нали така?
— Да.
— А наказанието може ли да доведе до смъртта на виновните?
Ямада привдигна клепки и отговори:
— Да.
— Но това не е било наказание, нали?
— Да — лаконично се съгласи японецът.
— Може би е инсценировка на харакири, ритуално самурайско убийство?
Ямада едва забележимо се усмихна:
— Господин следователят няма никакво понятие какво значи харакири. Само един самурай има правото да го направи, като си разпори корема, след което неговият помощник отсича главата му. Най-напред обаче самураят е длъжен да напише предсмъртното си стихотворение. А онези хора само са хленчили, с което са осквернили своето сбогуване с живота.
— Защо вашите монаси са ги убили така жестоко и са отрязали кутретата им?
— Те са воини и могат да съсекат всеки, който ги оскърби, или просто само да потренират с меча. А отсичането на кутретата е тяхна грешка. Има още дълго да учат, преди да постигнат пътя на истината. Навремето големите майстори на меча са си отсичали кутретата, за да не им пречат при светкавичното измъкване на оръжието от ножницата. Още много имат да се учат нашите монаси…