— Щом като си го разбрал, трай си — добродушно го посъветва Марк. — Нали знаеш поговорката: ако попаднеш в глутница, ще виеш като вълк, не съм го измислил аз. И имам силното подозрение, че отсега нататък ще трябва да продължа все в същия дух.
— Продължавай, продължавай — сякаш с безразличие промърмори Борис. — Засега ти се удава!
И в Токио беше пролет, но това се усещаше само по влажния прохладен вятър и белите пухкави облачета, които леко се носеха по небето с пролетно безгрижие. За жалост в бившия град Едо, обявен навремето от император Комей за новата столица на Япония и прераснал в огромния град Токио, нямаше друг начин да се усети пролетта, защото наоколо липсваха каквито и да било зелени насаждения. А по думите на Кристина в Япония най-красивият сезон бил пролетта, а най-красиви — дърветата, когато късите им извити клони срамежливо и същевременно с някаква гордост обсипват клоните си с нежни цветове, пищни, но лишени от крещящата тропическа обагреност. В Токио обаче това не се забелязваше.
— Та къде отиваме сега? — попита Лазкин през прозявка, уморен от пътуването.
— В Сетагая.
— Аз знам къде е този район — обади се Кристина.
Марк усмихнато я погледна и промълви:
— Знаеш, разбира се. Тая страна така ти отива…
— Хайде, хайде, гълъбчета, стига гукане — намеси се Борис. — Най-напред работата!
— Я не бързай като пале пред майка си! — сряза го на руски Марк. — Не се знае какъв надървен сюрприз ни чака при оня тесноок Христос!
— Е, много важно! Щом като с Като имат вземане-даване не само нашите и немците, но дори и американците, значи там има някаква далавера.
— Неприлично е да разговаряте пред мен на език, който не разбирам! — засегна се Кристина.
— Моля за извинение! — леко се поклони Лазкин. — Ние с нашия приятел само спорим какво следва да предприемем най-напред: да наемем стаи в хотел или да се заемем с работата…
— Край, спорът свърши — намеси се Марк. — Двамата с Кристина отиваме в хотела, а ти върви където щеш.
Марк каза това съвсем тенденциозно, за да види каква ще бъде реакцията на момичето и дали ще се потвърдят подозренията му, или напротив — ще отпаднат.
— Аз тръгвам с Марк — заяви Кристина.
— Тогава поне ми кажи как се стига до Сетагая — помоли я нетърпеливият Лазкин.
След като получи най-подробно упътване, Борис се сбогува и тръгна.
2.
В хотела Марк полугласно попита Кристина:
— Как ще спим? Ние двамата с Борис, а ти в отделна стая, така ли?
— Може и обратното — засмя се девойката, докато попълваше регистрационните бланки. — Аз обаче си мечтая в най-близко бъдеще да пренощувам с тебе в истински японски хотел.
— В гласа ти май долавям някаква зловеща нотка — отбеляза Марк.
— О, нищо чудно. Доста неща от тукашната действителност изглеждат на западняците не само странни, но дори дивашки и плашещи.
— Е, нали и ти ще бъдеш с мен?!
— Да, разбира се. Иначе с тебе ще пренощува някоя друга, а аз не бих искала това да се случва.
Когато влязоха в апартамента, те първо се целунаха, а после Марк каза:
— Знаеш ли какво искам да ти предложа? Защо сега не си полегнеш, а?
Кристина го изгледа изпитателно, после отбеляза:
— Вече никой и нищо не може да ме накара да отида при татко Като, дори ако ме върже с верига. Но, Ген, струва ми се, че долавям у теб някакво недоверие, защото премълчаваш туй-онуй. Сигурно смяташ, че са ме изпратили да ви следя!
— Да следиш ли? И кого по-точно? — с престорена невинност попита Марк.
— Вас двамата!
Марк бе принуден да признае:
— Е, има нещо такова.
— Ген, не си прав, не разсъждаваш както трябва.
— И защо?
— Не, може би се изразих неясно. Всъщност ти разсъждаваш точно както трябва, но стигаш до неверни изводи. Аз имам за цел да следя не вас, а развитието на нещата и по-точно — да разбера как ще приключи цялата история.
— И кой ти възложи тая задача?
— Първо ми кажи дали твоето отношение към мен зависи от отговора, който ще ти дам!
— От твоя отговор зависи само работата ми. Нищо друго.
Тя хвана Марк за ръцете и притисна дланите му към лицето си.
— Не звучи конкретно!