И тримата впериха очи в него, а един го повика с ръка.
Марк се приближи и поздрави на немски:
— Гутен Таг!
— Желаете да говорите немски?
— Ако е възможно.
— В такъв случай аз ще разговарям с вас. Името ми е Джон.
— А моето Гена — троснато каза Марк, тъй като се сети, че трябва да се представя за бандит, който макар и по някаква случайност да знае чужд език, няма никакво понятие от светски обноски.
— Това не е немско име — отбеляза Джон.
— А защо решихте, че съм немец?
— Защото пристигате от Германия.
— О, вие всичко знаете!
— Доста неща, но не всичко.
В този миг, прекъсвайки започнатия разговор, в стаята надникна негостоприемният японец.
Единият от американците рязко и гърлено му каза нещо на японски и монахът послушно се отдръпна, след което излезе и внимателно затвори вратата от външната страна.
— Доколкото разбирам, искате да ме попитате нещо, така ли? — вметна Марк.
— Струва ми се, че няма да научим много от вас, господин Бобров.
— Оо, не е зле, че знаете кой съм — възкликна Марк.
— Доста по-добре запознат с работите ви е Борис Лазкин.
Марк кимна.
— Напълно съм съгласен с вас. Като изключим онези, които очистихте, единствено той е в течение на нещата.
— А вие? Нима Колбин не ви е казал нищо?
— Каза ми, но не всичко. Например не ми каза, че ще го изкормите като свиня.
— Ние не сме давали подобни заповеди — побърза да възрази Джон.
— В такъв случай какво правите с онези, които нарушават заповедите ви?
— Наказваме ги.
— Отлично! И как точно?
— Те останаха в Русия. В момента са обявени за издирване и затова не рискуват да минат границата.
— Добре. Веднага щом се върна, ще ги накажа от ваше име.
— Ако изобщо се върнете.
— Защо? Няма да ме пуснете ли?
— О, вие не сте много интересен за нас, Бобров.
— Значи мога да си отида?
— А защо дойдохте всъщност?
— Защото при вас дойде Лазкин.
— Да, наистина дойде.
— А защо взривихте самолета?
— Не ние, а господин Лисовски го взриви.
— Тогава дайте ми възможност да го заплюя в лицето!
— С удоволствие бихме…
Джон не успя да се доизкаже.
Остър писък, преминал във вой, накара мъжете в стаята неволно да потръпнат. Някой тихо изруга на английски.
— Какво е това?
— Не „какво“, а „кой“ — поправи го Джон с презрителна усмивка. — Учителят Като се запознава с Лазкин.
— Къде?! — рязко попита Марк.
— Не бързайте за подвизи, Бобров! Ако Тацуо Като ви се ядоса, вие ще умрете трудно, некрасиво и безславно. А процесът ще се нарича „прогонване на бесовете“. Но както виждам, нищо не може да ви спре, нали?
— Да, така е.
— Това прави чест на вашето мъжество, но започвам да се замислям дали сте с всичкия си.
— Така ли? А вие например защо сте станали негов служител?
— Наивен въпрос! Това е работа, Бобров. Точно такава работа, на каквато бяхте вие при оня гангстер Колбин.
— Добре, няма да се препираме. Къде е той?
— Наблизо. Елате, ще ви заведа.
4.
Следвайки Джон, Марк излезе от стаята, сподирен от погледите на белите монаси. Оказа се, че наистина не е далече, но двамата минаха по някакъв лабиринт от коридори, коридорчета и ниши. Влязоха в някакво помещение, където беше доста тъмно, така че не можеше да се преценят неговите размери. В центъра имаше голямо огнище, в което, весело попуквайки, гореше огън.
Чу се мъжки глас, който рязко зададе някакъв въпрос на Джон. Той отговори. Същият мъж му каза още нещо, но все така на японски.
Джон лаконично отсече:
— Хай.
После пошепна на Марк:
— Имате късмет. Горкият Лазкин е готов да говори, но от страх е забравил всички езици, освен руски. Така че вие ще превеждате на мен, а аз на Учителя. Само че не се опитвайте да хитрувате. Всичко ще бъде записано на магнетофонна лента, след което ще бъде проверено от нашите специалисти по руски.